4 „истини“, които ни правят нещастни

Ние сме достатъчно добри и това е истината!

Всички сме много различни, но искаме винаги едно и също нещо – да бъдем по-щастливи, да умеем да прощаваме, да имаме здрава връзка с близките си, да получаваме повече любов. Всичко това е възможно.

Брене Браун е изследователката от университета в Хюстън, посветила живота си на изследвания на емпатията. Авторката на книгата „Даровете на несъвършенството“ е прекрасен лектор и една от нейните лекции на форума TED е толкова вдъхновяваща, че бих искала да ви споделя основните моменти от нея.

Какво ни пречи, въпреки усилията ни да водим открит и истински живот, да имаме това, което искаме? Оказва се, че много предположения, за които смятаме, че са истина и които смятаме, че биха ни помогнали да се справяме в трудни ситуации, са напълно погрешни.

#1. Да се ВПИСВАШ, не означава, че си на мястото си.

Понякога използваме някои думи, без да сме уверени в значението им и така ги използваме съвсем не на мястото им. Това прави трудна за разбиране ситуацията и често не разбираме какво се случва.

Така да бъдем на мястото си не означава да се „вписваме“. Опитите да се впишеш в някакви рамки е най-сериозната пречка към това да бъдем на мястото си.

Вписвате се, когато оценявате ситуацията и хората, а след това се „сгъвате в кутията“, за да съответствате на „рамката“ на съответната среда. Да бъдете на място е съвсем друго нещо. Това означава да бъдете такива, каквито сте и да позволите на другите да видят и да знаят за вас истината.

Много от нас страдат от тази разлика между това кои са всъщност и кои са приели да бъдат. Пътят към това да бъдем себе си е дълъг. При някои започва още в детството, но при други започва в зряла възраст. При трети изобщо не започва.

Ако получаваме подкрепа от родителите си в детството да бъдем такива, каквито сме – независимо колко сме странни или нехарактерни, това помага да израснем с усещането, че сме на мястото си и да го запазим в зряла възраст. Иначе ще се чувстваме като в училищна дискотека: всички танцуват, а ние подпираме стената.

Усещането „да бъдем себе си“ започва с приемането на себе си.

Ако вярвате, че сте достатъчно добри, това ви дава смелост да бъдете уникални, уязвими и несъвършени. Колкото повече приемате себе си, толкова повече ще се чувствате на мястото си. Ако нямате вяра в себе си, ще бъдете като хамелеони – винаги ще се опитвате да бъдете достатъчно добри.

#2. ВИНА – тя НЕ е нещо лошо.

Вината ни помага да останем на нашия път и затова е по-скоро нещо здравословно. Тя се появява тогава, когато сравняваме постъпките и действията си с вътрешните си ценности. Ако усещането след това сравнение не е добро, започваме да се променяме и да реагираме.

Не бъркайте вината със срама – най-лошото в него е, че често ние не знаем защо именно го изпитваме. Това е съвсем друга емоция, а не вина. Научете се да ги различавате. („Родителите ми никога не са ме обичали – как да обичаш човек като мен?“ – това е срам, а не вина)

За да усетите разликата, мислете за това, което казвате, ако сте сгрешили. Ако казвате „Направих грешка.“, значи се чувствате виновни. Ако казвате „Извинете – аз самият съм една голяма грешка.“ – това е срам.

Когато се научите да различавате вината от срама, може да използвате вината за собственото ви развитие. Тя показва разликата между това какво сме направили и това кои сме в действителност. В този момент можем да се замислим и да променим поведението си.

#3. ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ – това не е стремеж към идеал.

Звучи странно, но перфекционизмът не е стремеж към израстване и развитие. Перфекционизмът е вяра в това, че ако живеем идеално, държим се идеално и изглеждаме идеално, ще избегнем обвинения, осъждане и срам.

Много перфекционисти в детството са били хвалени за постиженията си, за добрите оценки, за вежливостта си, за отличния си външен вид. Именно тогава сме усвоили тази опасна система: аз съм това, което постигам и съм толкова добър, колкото по-добри са постиженията ми. От този момент се налага и системата „да отговаряш на очакванията“.

Здравословният стремеж към по-добро е фокусиран върху вас самите. Той се появява, когато си зададете въпроса: „Как и в какво мога да бъда по-добър?“ Перфекционистът има друг фокус: „Какво ще мислят хората?“

Перфекционизмът пречи на постигането на успехите и често води до депресии, раздразнителност и зависимости. Перфекционистите често изпускат възможности: те се боят да покажат на света, че са несъвършени и да „разочароват“ околните.

Перфекционизмът е като броня, която тежи 100 кг: да, тя защитава, но в действителност не позволява да влезете в истински бой.

#4. За да сме УЯЗВИМИ, е нужна СМЕЛОСТ.

Съществуват два мита за уязвимостта, които не ни позволяват да бъдем искрени, да получаваме и да даваме любов.

Първият е: уязвимостта е слабост.

Вторият е: уязвимостта може да бъде избегната.

Първо, уязвимостта не е слабост. Това е най-точното мерило на нашата храброст. Уязвими се чувстваме, когато поемем отговорност в работата за нещо, което не върви, или, когато правите признание в любов, или, когато изпращате дъщеря си в училище и знаете, че ще й бъде много трудно, но трябва да се научи да се справя сама.

Да бъдем уязвими се случва на всеки човек – мъчително е да усещаме колко сме слаби и оголени, колко нуждаещи сме. Но се справяме с това усещане по различен начин. Може да превърнете уязвимостта си в перфекционизъм или в ярост. НО винаги по един или друг начин трансформираме уязвимостта.

За да превърнем уязвимостта си в смелост, трябва да се научим да разпознаваме чувството на уязвимост и да бъдем тук и сега с тази неувереност и риск.

Когато знаете какво чувствате и защо, можете да спрете, да подишате, да се помолите, да потърсите помощ и да направите избор, който показва какви сте и в какво вярвате.