21 мисли на Карлос Кастанеда, които ни вдъхновяват във всяка ситуация

#1. Ако не ти харесва какво получаваш, промени това, което даваш.

#2. Хората не си дават сметка, че във всеки един момент могат да изхвърлят от живота си това, което не им харесва.

#3. Не бъркай самотата с уединението. Самотата за ме е донякъде психологическо понятие, а уединението е физическо. Първото води до оглупяване, а второто – успокоява.

#4. Винаги се чувстваш длъжен да обясниш постъпките си, сякаш си единственият на света, който живее неправилно.

#5. Загубиш ли всичко, ще постигнеш всичко.

#6. Или се оказваме жалки, или се оказваме силни.

#7. Нямаш време, а в същото време си заобиколен от вечност.

#8. Търси чудесата навсякъде около себе си. Уморен си от гледане на самия теб, а тази умора те прави глух и сляп за всичко останало.

#9. Първо се учим да мислим за всичко, а след това се учим как да гледаме на нещата по начина, по който мислим за тях.

#10. Понякога има смисъл да упорстваш, дори и да мислиш, че е безполезно. Но първо трябва да осъзнаеш, че твоите действия са безполезни, а след това да се държиш така, сякаш не го знаеш.

#11. Самоограничението е най-лошият и зловреден начин да потискате себе си.

#12. Красотата е демон, който се размножава и процъфтява при наличието на поклоници.

#13. Ще се удивиш на колко си способен, когато си притиснат до стената.

#14. Най-добре е да изтриеш цялата си лична история, защото това щете освободи от мисли за другите хора.

#15. Докато си мислиш, че най-важният и значим феномен в света е твоята персона, никога няма да можеш да усетиш света около теб.

#16. За да си на върха, трябва да избираш винаги пътя, който ти подсказва сърцето. Може би за някого това означава винаги да се смее.

#17. Желанието ни кара да страдаме. Но само ако се научим да унищожаваме желанията си, всяко най-малко нещо, което получаваме, ще се превръща в дар.

#18. Чувството за собствената важност прави човека безпомощен: тежък, неудобен и празен.

#19. Свободата е приключение, което няма край, в което рискуваме живота си и дори повече от това, в името на няколко мига на думи, мисли и чувства.

#20. Обикновеният човек е твърде загрижен за това да обича хората и да бъде обичан от тях.

Изкуството на война се състои в това да съхрани баланса между ужаса да бъде овек и чудото да бъде човек.