Цената на спокойствието и стабилния живот

Често си задаваме въпроса: Какво още трябва да направя, за да е всичко добре в живота ми? И дори на тези, които наричаме „шило в торба не седи“ и търсят промяна, все казваме: какво не ти стига, какво още искаш? Например на жена, която е стопирала връзка с добър мъж, казваме: „Ти не си добре – да напуснеш мъж, който не пие, носи те на ръце и се грижи за твоя свят като за негов… Скучно ли ти беше, че го напусна?“

И наистина много хора смятат, че няма смисъл да променят статуквото си, ако то ги задоволява. Може да им е скучно, но е добре – „ако променя нещо, нямам гаранция, че ще стане по-добре“. Подобно мислене е подкрепено и от народни „мъдрости“ като „не изпускай питомното, за да гониш дивото“.

Това, което имате, е осезаемо, ценността му е очевидна, а да „излезете от зоната на комфорт“ наистина често призовават точно тези, които не смятат да го направят.

Когато се опитвате да търсите нещо ново, гаранции за успех няма, но веднага започвате да плащате цената за това – тревоги, съмнения и неувереност – „правилно ли постъпих“. Питате се дали е било правилно да започнете да търсите новото в живота си не защото старото е станало непоносимо лошо или сте изпитвали тежести и болка, а защото сте усещали застояла енергия, рутина и липса на мотивация за живот.

Всичко си беше стабилно и добре, защо ви е тази промяна?

Стар като света е спорът между двата вида мотивации на човешкото поведение: мотивите за удовлетворяване на нуждите, избягване на несгодите и мотивацията за постигане на успех.

Много от нас познават това състояние: всичко си е наред и в един момент идва едно изкушаващо предложение, но което подрива точно това „стабилно добро“ състояние. По-добре да не ви го бяха предлагали, само ви нарушиха покоя… 🙂

И много избират стабилността, защото цената, която трябва да платят за развитието си, са тревоги, липса на гаранция за успех, шанс за провал или серия от неуспехи дори. А цената на стабилността, колкото и да е рутинна и скучна, е такъв скучен и рутинен живот, макар и с години наред.

На какво стъпва изборът между стабилността и развитието?

Мисля, че отговорът е много прост: стъпва на собствените ви желания и ценности, присъщи именно за вашия живот. Разглеждайте живота си като проект, а вие решавате какво да инвестирате в този проект. Ако нямате такъв проект или ценност, които да вложите в него, то на финала на живота си ще осъзнаете цената, която сте платили за стабилността. Това е собственият ви живот: пропуснати радости, неродени деца, неосъществени пътешествия, несъстояла се любов, невъплътен смисъл.

Каква е цената на вашия стабилен живот?