Умението за психическа саморегулация

Изхождайки от теорията на менталния метаболизъм, една от основополагащите в гещалт подхода – целият организъм, конкретно психиката, се стреми постоянно да възстанови нарушената цялост. Раните зарастват. Откритите гещалти се финализират.

Всеки организъм взаимодейства с околната среда по три начина: отделяйки се, асмилирийаки и усвоявайки.

Ако крещим, смеем се или плачем, ние отделяме от себе си течност. Ако слушаме или ядем – поемаме. След поемането, преди отделянето, следва процес на асимилация. Именно процесът на асимилацията – например храносмилането или усвояването на информация, е изключително ценен, защото от способността на тялото да усвоява полезното, да получава ценен опит и енергия, зависи това как функционира, как се чувстваме, какъв имунитет има, колко устойчива е психиката ни и т. нат. Може да се храните със здравословна храна, но да имате проблеми с храносмилателния тракт и той да не я усвоява. Така постепенно тялото ще изчерпи енергията си.

Така се случва с вътрешния свят на човек, чийто близки му дават много топлина и доверие, но той не може да забележи това. Не го ли забелязва, значи не може и да го приеме. Тогава постоянно му се струва, че не го ценят. Такъв човек има хронично разстроен емоционален стомах, може да се каже нещо като умствена булимия. Макар и субективно на него да му се струва, че целият проблем е в избора на неподходящ партньор.

Да се храните от добрата среда е навик. Например за някои хора топлината и грижата в отношенията е проява на слабаците, а чувствата се изразяват чрез сарказъм, колкото и на човек да му се иска топлина и нежност. Т.е., ако не можете да реализирате желанията си, избирате да ги девалвирате, да ги задушавате със злобни вицове и сарказъм. Така се отказвате от ценни отношения и в крайна сметка ги изтощавате. Последствията от тази собствена разрушителност може да са различни.

Навикът да отхвърляте токсичното, което ви трови, също е ценен. Например, когато човек поглъща с психиката си комплименти, които крият агресия и лицемерие, напълно възможно е да го боли глава след това. Случва се и това човек да свиква с откровено грубото отношение на близките му към него – това трови състоянието на психиката му и на здравето му. Възстановяването на навика да се изпитва психическо отвращение е важна задача в психотерапията с хора, преживели морално и изическо насилие. Именно това отвращение ни дава сигнал, че храната, емоциите, отношението, което ни предлагат, са токсични и не са подходящи за нас.

Добре отработеният процес на отделяне на излишъка след приемането и асимилирането е още една задачаза психиката. Ако до нас има обичащи ни и ценящи ни партньори и те ни желаят доброто, ще умеем много по-лесно да поддържаме баланса. Във всякакви отношения най-важният фактор за баланс е спосбността да приемаме това, което ни храни, и да отхвърляме излишното, колкото и прекрасно и полезно да е то. Нюанси. Колкото по-тънки са те, толкова по-добра ще бъде нашата психическа саморегулация.

Добрият ментален метаболизъм е умението да сдъвквате и асимилирате всичко полезно ида се отказвате от излишното и неприложимото за вас.