Всеки знае на теория, че при възпитанието на дете трябва да се въоражи с търпение. И това търпение е нужно не само за да „преживее детския период“, но и в ежедневната комуникация с детето.
Има качество, което е по-скоро разновидност на търпението – търпение-доверие.
Търпение-доверие, че детето ще се справи със задачата. Че ще се задържи на краката си, току-що проходило. Или по-сложно – че ще се справи с интелектуална задача. Това качество е полезно и в юношеството… А как търпението-доверие помага в периодите на избор на професия или бъдеща посока в живота на вече зрелия човек.
Обърнете внимание на това бързате ли да давате съвети на детето си, преди още да чуете какво има да ви каже то?! Давате ли възможност на детето ви да усвои самостоятелно обедния ритуал или как да завърже обувките си? Но чрез пътя на доверие-търпение може да откриете за детето си пътя на самостоятелния волеви характер. Ако бързате да помагате на детето си, може да изпуснете момента, в който то проявява първата си мисловна дейност като нов личност и дори по-лошо – може да я потиснете.
Хиперопеката не е най-качественото проявление на любов към детето ви. Извънредната грижа го лишава от възможността да формира навици за самостоятелно развитие и стремеж към познания. Според изследванията дори когато майката се притичва на помощ на детето твърде рано или твърде бързо, то губи интерес към съответното занимание, заради което грижовната майка е прекъснала работата си.
За детето по-важен е самият процес, а не резултатът, така че даването на готов отговор или прекъсването му означава да го лишите от увлекателното приключения и от пътя за овладяване на нови възможности. Плачът в отговор на това поведение е напълно нормална реакция на детето, а в най-лекия случай това ще бъде загуба на интерес.
Да повторим!
Същността на играта често не е в самия резултат, а в процеса, в който детето се изгражда. Всъщност истинските последствия от хиперопеката и „помощта“ на майката са много по-тъжни в сравнение със загубата на интерес на детето. При редовно повторение на тази грижа детето, по-късно възрастен човек, може да загуби интерес към която и да е дейност изобщо.
Напълно е възможно детето да си помисли, че истинските му постижения нямат смисъл и да изпаднат в състояние на емоционална фрустрация (разочарование) след желанието да направят нещо – това постепенно ще се превърне в неотменен модел в живота на този човек.
У вече възрастния човек на ниво невронни връзки се формира схема: активно действие – емоционално разочарование. Като следствие такъв човек спира да се опитва да постигне каквото и да било. Хората ги наричат лентяи. Ето как хиперобгрижващата и емоционална любов създава едно мързеливо бъдеще на детето ви иработата съвсем не опира до „аз го обичах твърде много“.