Къде се крие причината за крайните прояви в поведението?

ПИСМО

„Имам момченце на 1 г. и 11 м. Това, което силно ме притеснява в поведението му, е, че се противи на всякакви ежедневни процедури – преобличане, сменяне на памперс, обуване на обувки, слагане в количката, къпане, тръгване от детската площадка… Всички тези процеси много често са съпроводени от рев и тръшкане и това не спира с прегръдка, говорене или каквото и да е друго средство за успокоение. Много силен характер е, но може би и аз спомогнах да се оформи като такъв, защото го оставих сам да реши кога да се отбие от кърменето, сам да се откаже от сутрешното и вечерно мляко, кога да спи… въобще сам си изгради режим, защото много се съпротивляваше на моите опити да направя това.

Повечето от времето прекарва с мен, въпреки че го оставям веднъж в седмицата с майка ми (при нея спи и остава до 17ч.). Забелязала съм, че това лигавене е най-вече, когато е с мен. Тръшка се, когато сме на разходка – започва да прави мост в количката и да реве, да си хвърля обувките, но се тръшка и когато върви пеша. Поиска ли да направи нещо и аз го дръпна, защото е опасно или мръсно, започва тръшкане. Същото става и вкъщи при игра – когато не му се угоди (не му се позволи да влезе в мокра баня например), или не успее да пъхне голям предмет през малка дупка, или не успее да отвори вратата… Дали това се дължи на характер, бебешки пубертет, или е по-сериозно и изисква намесата на невролог и психолог?

 Роден е преждевременно в първия ден на осмия месец. Крайните му изследвания бяха добри и не показваха отклонения в мозъчната дейност. Споменавам и това, защото той не говори, не казва нито думичка, само срички, „пеене“ на негов си език и провлачени звукове, когато иска нещо. Иначе моите наблюдения са, че разбира всичко – посочва казани от мен предмети, обръща се в тяхната посока, показва частите от тялото си, изпълнява лесни команди. Не се храни сам, не желае дори сам да си държи шишето с вода, не сяда на гърне (въобще е трудно да го накараш да седне – много е буен). Моите опасения са и че баща му го стресира. Вижда го за кратко, но той му налага много забрани (смята, че аз го глезя и му позволявам прекалено много), казва „не“ стотици пъти за няколко часа, приспива го насила, удря го силно по дупето (за което непрекъснато се караме, меко казано). Семейната обстановка е обтегната и май трудна….

 Много моля за конкретен съвет. Наясно съм, че нещата са комплексни – проблемно раждане, бебешки пубертет, обтегната семейна атмосфера, но все от някъде трябва да се започне,  защото времето си тече, а проблемите ще се задълбочават, ако не се вземат мерки, нали?

Благодаря.“

ОТГОВОР

Трудно е да се даде (дори невъзможно) конкретен отговор на подобна ситуация. Причината е, че детето е малко и всяка реакция е индивидуална за всяко дете – необходим е индивидуален подход и изследване също и на личната ви история.

Описвате крайната проява, която наблюдавате, но не се знае кое провокира у детето такова поведение. Ако лекарите казват, че детето е здраво и не виждат причина за това поведение, това дава основание да се мисли за психологически аспекти – нещо, което се е случило при детето, което не е успяло да приеме или да се справи и това има своето отражение в реакциите му. Това може да е протест, желание за наказание, стремеж за контрол…

Бунт, който се назовава чрез тялото, а не с думите – това е проблемът. Тази реакция при детето може да е вид манипулация, привличане на внимание… Ако е само спрямо Вас, явно поведенческият симптом е адресиран към връзката с Вас. Може би в нещо се разминавате или не се разбирате в правилата с детето.

Може би това Ви напряга и Ви дразни, но знаете, че децата са огледало на емоциите в нас… Всичко има значение! Може би от детството си се чувствате особено или има и други скрити или не причини, които влияят на състоянието ви… Може да не улавяте търсените от детето Ви желания. Ако сте по-изнервена или с отговорности, носещи Ви напрежение, детето реагира на това Ваше състояние. Вие може външно да си налагате да изглеждате доволна и щастлива, но децата улавят скритото и отреагират на него.

За това, че още не говори, не се притеснявайте. Момчетата по-късно проговарят, а и всяко дете си има собствен ритъм на развитие. Опитайте да говорите с детето по различен начин, обръщайте внимание на това какво прави добре, с какво се справя, кога се радва, какви са силните му страни. Говорете на детето за това, което желаете, а не за това което не искате. Например: „Нека прекараме време заедно“, а не „Стига си стоял в стаята.“ Виждате в примера, че една и съща информация може да се каже по-различен начин и ако усетите чувствата, които предизвикват двете изказвания,  ще разберете разликата и градивността на едното.

Съдейки по описанието Ви, предполагам, че сте преживели като родители трудни моменти, но сякаш и в двойката има доста нажеженост и разминаване. Може би вие повечето време прекарвате с детето и това, че бащата недостатъчно присъства, а когато е там, присъствието му е с каране и грубост, също има своето значение за детето. Между вас ако има напрежение и си говорите повече за проблемите при детето, спорите за възпитанието, търсите кой е виновен, това се отразява в поведението на детето. Може и именно това да иска да ви покаже детето с реакциите.  Разбира се това са само хипотези и насоки, за да се замислите и да потърсите допълнителна помощ. Откроява се битка на контрола при всички ви, нещо е в повече при Вас.

Какво да направите?

Развивайте фината моторика и повече занимания с пръстите, работа с пластелин, драскане с молив по листа, нека да докосва различни повърхности, да свързва предметни части с цел да се развива сензорния опит. Опитвайте се в този период да въвеждате лъжицата и неговите самостоятелни опити за хранене и му давайте да се занимава с игри, развиващи уменията за ловкост на ръцете.

От психологична гледна точка говоренето и ловкостта на ръцете са свързани – развиването на едното, провокира и стимулира отварянето на другото умение – говоренето. Това е общо като идея при работа с малки деца, но всеки подход е съобразен и подбран спрямо индивидуалната история на детето. Опитайте с подхода „Монтесори“ – би бил подходящ за детето.

Говорете повече на детето си, но не за забрани, правила и задоволяване на нуждите, а се опитвайте да говорите за желания, за емоциите, както Вашите, така и тези на детето. Измислете си игри и ритуали преди заспиване, които да правите всеки ден. Това дава сигурност на детето, идеята за постоянство на обектите. Отделите си време, в което да сте обърнати изцяло към детето. В този миг то усеща, че Вие го приемате такова, каквото е и желаете да сте заедно в една символична игра.

Препоръчвам Ви консултация с психолог, за да навлезете и обсъдите по-детайлно важните и може би пропуснати, но определящи моменти за Вас. Има много въпроси и важни аспекти, които трябва да се обмислят и да се говори за тях, които имат отношение към това поведение на детето.

Магдалена Ангелова – клиничен психолог