Толкова добре сме се научили да търпим, че сме забравили как се живее

Повечето от нас живеят с дълбоко вкорененото убеждение, че „Животът е сложно нещо. В него има малко радости. А тези, които искат повече щастливи моменти, трябва да си ги заслужат.“ Но всъщност по-голямата част от времето си губим в убеждението, че просто трябва да търпим.

„Да родим две деца, за да се отчетем.“

 „Да дочакаме петък…“

„Това е твоята работа, – казваме на детето, преди да влезе в детската градина. – И, ето, ще дойдат и почивните дни и ще се наспиш и наиграеш.“

„Напиши си домашните и излизай.“ – внушават смело на учениците.

Или „Изчакай да завършиш училище…“

„Търпение“ пожелават на жените, които се оплакват от съпрузите си.

„Търпение“ пожелават на родители, които срещат трудности във възпитанието на децата си.

Но това убеждение има своите дълбоки корени в народопсихологията ни. Народът ни от векове е научен да търпи – войни, робство, глад, репресии, преврат, инфлация… Толкова добре сме се научили да търпим, че сме забравили как наистина да изпитваме удоволствие от живота.

Време е да осъзнаем, че животът не е наказание. Животът е подарък. На нас ни е даден съвършено удивителния шанс – да живеем!

Във всяка малка дейност, във всеки мини сюжет в нашия живот е скрита тайна, подарък, чудо… Важно е да си разрешим да я видим и да я почувстваме. Разрешете си да получавате радост и удоволствие от всичко, което ни дава животът.

Важното е да сменим парадигмата „животът е страдание“ и да осъзнаем, че животът е това, което е тук и сега и сме истински късметлии, че ни е даден шанс да го живеем. Така, че защо не рискувате?

За да започнете да усещате вкуса на живота и да изпитвате удовлетворение във всеки един ваш ден, се опитайте да се вслушате в гласа на Ангелите, да виждате знаците, които ни дава самия Живот, да разчитате символите и посланията.