Съзависимостта е борба за власт без отговорност

dependence

Съзависимите отношения – това е една вечна борба за власт. Всеки от партньорите в такава връзка не си се представя отделно поради една причина – не езрял. Зрелият, вътрешно израснал човек, обикновено е в повече или по-малко здрави равноправни отношения с другия.

Съзависимостта на първо място е показател за липса на зрялост. „Не мога да живея без теб!“ Това усещат децата без родителите си. Тази зависимост е типична за техните отношения в периода на незрялост на детето. Застивайки в това положение, възрастният вече човекк развива зависимост от околната среда от една страна (като неизбежна) и от тези, които ще му помогнат да се справи не сам.

Това е конфликт от вътрешна и лошо осъзната ситуация на дискомфорт, който периодично се проявява в отношенията и изобщо в живота. Човек може да се чувстване на мястото си, обиден и с хиляди претенции редом до партньора си, до любимия си, сред колегите си, децата си, родителите си, приятелите си… В отделни случаи дори държавата и правителството служат отлично като обект на претенциите им и са виновни за всичките им беди и несгоди.

Така че, думите „Ти съсипа живота ми1“ могат да бъдат успешно перифразирани в „Тази страна ме лиши от бъдеще.“ или „Шефът ми не ми дава шанс.“

Смисълът тук е един и същ:“не съм достатъчно самостоятелен, за да взема това, което искам, а някой по-лош, зъл и голям не ми го дава просто ей така.“

Къде тук е властта?

Децата имат власт над родителите си, които трябва да ги обслужат, нахранят, облекат, но защото децата са малки и не могат да го направят сами. Ролята на родителите е тази. Ако бебето плаче, майката започва да отгатва какво иска: няколко са вариантите – храна, забавление, преобуване, сън… Нищо повече не е нужно – само един шумен рев. В тази крехка възраст това е единственият начин, за да съобщи детето за нуждата си. Колкото по-голямо става детето, толкова по-малка е тази негова инфантилна сила. При правилно развитие, тази енергия на нуждата човек се учи да я използва по друг начин, търсейки самостоятелно в околната среда начини да удовлетвори потребностите си. Властта над майката постепенно се трансформира във власт над собствения си живот и отговорност за него пред себе си. Зрелият човек знае, че когато в хладилника няма храна, това е защото той не е купил, а не защото жена му не е пазарувала или не се грижи за него. И, ако тя не се грижи за него, защо тогава той продължава да живее с нея?

Съзависимите партньори са като две деца, всяко от които е в своята инфантилна половина и вижда в партньора си „родител“, който трябва да изпълнява желанията му. Практически това се случва почти винаги с помощта на шантаж и манипулация – техники от пасивно-агресивния арсенал. На практика те никога не заявяват пряко какво искат. И дори, ако в даден момент един от двамата се окаже по-зрял и отговорен да се прояви в отношенията, това се оказва твърде неизгодно за него, защото вторият в този момент приема неговата позиция още повече като на „родител“, който трябва да задоволява желанията му.

При терапия с такива двойки основният проблем се появява при сблъсъка им с реалността. Когато се забележат един друга като отделни хора, които са във връзка и всеки от тях иска да работи за запазването на тази връзка.

Разбира се по време на терапия се проявява съчувствие към всеки – подобни отношения често са болезнени, изтощителни и често непоносими. Зад всяка история на съзависимост се крия гняв, болка, страх, отчаяние и безсилие. Съзависимите, за разлика от други мои клиенти, често изкусно успяват да се дистанцират от страданията си и да прехвърлят отговорността за тях върху партньора си. Това е важна стратегия. Съзависимите партньори както никой друг искат да бъдат утешавани, но не за да се изправят, а за да получават тази подкрепа винаги в живота си.

Узряването е сложен път, който несъмнено се изминава с подкрепа от близките. Но несъмнено е нужна среща с реалността, с това, че вашият партньор не е майка ви, с това, че вие сте възрастен човек и в живота си сте сам, а партньорът е само един приятен бонус, който може и да липсва. Осъзнаването на това е единственото лекарство за съзависимостта.