За смисъла на живота и емоционалната цена, която плащаме

На всеки от нас му се е случвало да се замисли сериозно за смисъла на живота. И след дълги разсъждения при мен неведнъж е идвал отговор като този: смисълът на живота е в търсенето на начини да удовлетворим емоционалните си потребности. Това може би снема отговорност като тази, че смисълът на живота е в децата, в работата, в грижата за близките…

Всички по време на целия си живот търсим да задоволим емоционалните си потребности. За всеки те са различни. Някои ги търсят в децата, други в работата, трети в друг човек, четвърти в грижата за близките. Но с възрастта хората натрупват опит, променят гледната точка към живота и емоционалните си потребности. В един момент човек разбира, че му струва твърде скъпо да удовлетвори някоя своя емоционална потребност.

Тази висока цена има две проявления.

#1. Емоционално скъпо може да бъде на човек да следва пътя в определена професия или отношения, които изиксват твърде много (често негативни) емоции.

Например напускате отегчени работата си, в която нервите ви са повече от положителните моменти, началниците ви не се отнасят добре нито с вас, нито към постиженията ви. По същия начин напускате емоционална връзка – когато партньорът ви прекалява с емоционалното напрежение, с укорите, със скандалите, с истерията. Така напускате някакъв бизнес – ако ви носи сериозни проблеми, неуспехи, разочарование.

На човек му коства много висока емоционална цена да обслужва всичко това, защото му носи постоянно напрежение. Това напрежеие започва да се отразява на качеството му на живот. Постепенно самият човек се превръща в източник на напрежение, вместо да се наслаждава на живота си.

#2. Емоционално скъпо идва на човек и когато професията, бизнесът или връзката не му носят достатъчно емоции, не предизвикват в него емоции.

Ако работата ви или връзката ви е като блато, в което нищо не се променя в продължение на години, тогава човек започва да се чувства като дънер, който плува по течението – без емоция, без развитие, без живот. Всичко е тихо и спокойно. Почти се приближава до смъртта.

Да се принудите да останете в това състояние е равносилно на това да се откажете от „големия прекрасен свят“, да се откажете от вълнуващи емоции и приключения, от емоционално обогатяване, от светло бъдеще. Не става дума за приключенията, разбира се. Но никой не иска да остаен беден на емоции.

Човек трябва да плати твърде висока емоционална цена, за да остане в подобни отношения или обстоятелства, които го лишават от развитие. Отново започва да се напряга, което означава, че трябва да се махне далеч от този източник на напрежение.

И, да, обикновено търсим отговора на въпроса „Какъв е смисълът на живота?“ в моменти, в които ни се роди дете или почине близък – радости или нещастни събития, които ни ангажират на 100% с емоции.

Но, когато всичко е добре, стабилно, топло и пълно, тогава умът се „разклаща“ и отново започва да търси отговор на този въпрос. Бъдете подготвени за истината!