Самотата: наказание или дар?

Когато се озовете сам в живота, наказание ли е това или дар?

За какво ви е дадено това време?

Как трябва да го изживеете?

Какво изобщо трябва да правите с живота си, когато сте сами?

Като начало, нужно е просто да свикнете. Но не онова свикване: сега аз съм сам/сама и така ще бъде. Да свикнете, означава да приемете съществуващата реалност, да приемете, че съществувате в този контекст. Да приемете себе си в това състояние. Защото, ако сте били във връзка известно време, това означава, че сте забравили какво е да сте насаме със себе си. Какво да правите сега с цялото това време, което преди отделяхте за другия човек?

Отговорът може да ви изглежда банален – отделяйте го за себе си. Опознайте се. Обичайте се. Открийте удоволствието от живота. Това не означава, че трябва да се настройвате с мисълта, е вече ще живеете сами. Просто използвайте максимума от ситуацията и направете това, което винаги сте искали да направите, но не сте имали време. Сега го имате. Повярвайте, че ще настъпи момент, в който отново ще имате връзка, а сте „загубили“ времето, което сте имали за себе си. Ще ви се иска да върнете моментите. Затова уловете ги, когато ги имате.

Събитията в живота ни идват навреме. Раздялата също. Ако отношенията ви са приключили, значи е дошъл моментът за това. Ако вие не смятате така, помнете, че в отношенията сте двама – може би раздялата е била нужна на партньора ви. За какво, ще попитате? За да започне промяната във вас или в партньора ви. Може би вие сте изпаднали неусетно в зависимост от него и вашето личностно развитие е спряло или неговото развитие. Ако отношенията ви не са прекратени, то при всички случаи съдбата ви е дала шанс да останете известно време насаме и да анализирате живота си, да направите изводи.

Ако бягате от болката, като търсите веднага да се хвърлите в друга връзка, без да сте преживели предишната, ще преживеете същото, но в по-засилена версия. Затова трябва да простите и да забравите. 

Така че, дайте си време за себе си – няколко месеца или дори година. Ще видите как след година ще мислите по различен начин, ще се усещате различни. Това е само при условие, че сте анализирали връзката си и живота си и сте си направили изводите.

Не бъркайте самотата със затвор. Това време може да се превърне в най-добрия период за вас, посветен само и единствено на вас. Ако сте сами в момента, това не означава, че трябва да се затворите и да не излизате с никого или да не допускате никого до себе си. Напротив – това е време да общувате с повече хора, дори да пътешествате и да се запознавате с нови хора.

Разнообразете свободното си време – осигурете си ярки впечатления. Спомнете си какво винаги сте искали да правите, а не ви е достигало време. Колко е дълъг списъкът на неосъществените ви желания? Започнете да го изпълнявате – от най-малките до най-големите. Записвайте всичко, което ви хрумне. Ако не го изпълните, след това поне ще се забавлявате какви неща са ви идвали на ум.

Ярките и нови впечатления са най-доброто лекарство за душата. Лекувайте своята „ранена“ душа по този начин и й дайте възможност да почувства цялата прелест и цветност на света и на живота.

Затова, когато ви е дадена привилегията да бъдете сами, почувствайте я именно като такава, а не като беда или затвор. Това е дар – използвайте го разумно. Не го пропилявайте. Открийте себе си за света. Напълнете живота си със смисъл. Тогава няма да забележите как в живота ви ще дойдат нови хора и вероятно ТОЙ/ТЯ, за да споделяте заедно пълнотата и красотата на света и на душите си.