Ревността е важно чувство

„Ревност? Това е естествено чувство. Не трябва да се срамувате от това. Трябва да бъде така. И наистина, ако изобщо липсва ревност, човекът по-скоро не ви интересува. Разбирате ли? Това не е въпрос на доверие. Колкото и доверие да изпитвате към човек, ако ви е важен, ще изпитвате известна ревност към него. То е вътре във вас. Страх от загуба.

Въпросът е как точно се проявява това чувство. Хората в повечето време са склонни да следват най-лесния начин – да удържат този, който им е скъп, със сила. Скандал. Претенции. Изисквания. Ограничения. Напрежение. Така правят почти всички. Знаете ли кое е странно? Защо го правят, след като очевидно това не работи? Колкото по-силно държиш един човек, толкова по-лошо става.

Парадоксът е в това, че ако искате човекът да ви е верен, трябва да му дадете пълна свобода. Разбира се, става дума за ситуации, в които има взаимни чувства. Давайки свобода на човек, вие го привързвате още повече към себе си. Да можете да направите това, е умение. Това е тънък момент. Не всички го умеят. Но работи.

Не е вярно, че човек, който ви обича, не може да ви остави. Може! Повярвайте! Може!

Той ще направи това рано или късно, осъзнавайки, че отношенията му с вас вече не му носят радост и наслада. Когато осъзнае, че жертвайки доста заради вас и отношенията ви, не получава в замяна насладата, че дори вие го разочаровате, не му подавате ръка в трудни моменти и незаслужено заемате позиция в сърцето му.

Когато сте в подобна връзка, често се оказва, че стоите на пиедестал, но сте поставени там от другия човек, той знае, че трябва да получи нещо в замяна. Но, ако вие смятате, че не е нужно да правите жертвии да поемате рискове заради него, тази връзка става непоносима.

Той ще напусне тези отношения, когато разбере, че за вас те значат по-малко, отколкото за него. Той няма да ви каже нищо, няма да ви упреква, няма да подозирате нищо… Да бъде изисквана или да бъде молено за любов и взаимност е глупаво и нелепо. Той ще си тръгне тихо, мълчаливо и най-страшното – внезапно… И това, което е по-лошо, тези хора не се връщат никога.“

Оскар Уайлд