Равносметката „2017-та“ или за новите „великомъченици“

Равносметката „2017-та“ или за новите „великомъченици“

Всяка година по това време правя някаква равносметка на отминаващата година. Но, признавам, никога не съм сядала пред белия лист, за да запиша „резултата“. По-скоро винаги някак на ум съм прехвърляла събитията в главата си с неотменното заключение: „имаше много хубави моменти, имаше и трудни, но каквото било – било“. Горе долу така правех равносметките в живота си досега. Само че днес сутринта получих в съобщение статия от моя приятелка, в която авторката приканяше да седнем пред чистия лист и да запишем отговорите на въпроси, които тя беше структурирала като основа за годишната равносметка. И така, аз реших, че тази година ще я направя по този начин – сама, с лист хартия пред себе си и ще отговоря на всеки един от въпросите в статията, за да си дам сметка какво наистина съм преживяла в тази година. А то беше много! Всъщност 2017-та беше най-предизвикателната и трудна година в живота ми досега! Официално! Но това е друга тема.

Та… седя аз, отговарям на въпросите и в един момент стигам до въпроса: коя е маската, която най-често слагах пред другите и пред себе си?

Темата за маските, които слагаме, ми стана любима точно заради трудностите, с които се сблъсквах (доста често челно) през отминаващата 2017. Замислих се коя е моята сега? Преди време това беше маската на “супер жената” (тук като подгрупи влизаха „супер дъщерята“, „супер приятелката“, „супер любовницата“ и всякакви други „супер“ архетипи на жените като цяло), която се справя с всичко, винаги е усмихната, позитивна, даваща енергия на всички около нея, но често забравяща себе си. До толкова се бях вживяла в тази роля, че в един момент приятелки ми казваха: „Ти не си човек. Ти си машина!“

Да, ама тази роля ми взе много! Платих висока цена за илюзията, която създавах за себе си. И постепенно тази маска падна. И на много хора това не им хареса. Уплашиха се. Някои ме игнорираха, други ме отхвърлиха, трети се успокоиха, че все пак аз съм просто една жена – със своите страхове, копнежи, силни и слаби страни. Дотук добре. Но все пак не можех да намеря моята актуална маска. Продължих да мисля и в един момент осъзнах една дума, която непрекъснато ми се появяваше. „МЪЧЕНИЦА“!

ШОК! Аз – мъченица??? Наистина ли моето подсъзнание ми подаваше ТАЗИ ДУМА?

Но си казах: „Добре, дай да видим защо точно тази дума се върти в главата ми!“ Дали съм се чувствала така в последната година, или пък съм представяла такава част от мен пред другите? И, докато търсех отговора на тези нови въпроси, мислите ми ме поведоха в друга посока – далеч от моя вътрешен свят…

Кои са личностите, познати като мъченици в Светата църква? Това са личности, мъже и жени, които не са се отказали от своята вяра и своите ценности и които са платили с живота си за това. Личности с нечовешка сила на духа. Личности, избрали мъчния път на вярата си, на светлината, самите те, превръщайки се в малки пламъци, които са променяли света.

Дали всъщност не направих нещо подобно в последната година? Заставайки зад моите ценности, зад вярата, че свързването на две души в Съюз на Любовта, е най-великото тайнство, което сега започва да се възражда в новия свят, заплатих с живота, който имах. Живот, уреден, сигурен, комфортен, но оставящ в мен пусти пространства. Живот, в който уж всичко е наред, а душата ми се късаше и кървеше… Живот, ориентиран към комфорта и щастието на другите, но не и към моето лично щастие…

Дали това, през което преминах аз, а и много други хора, поели по пътя на копнежа на сърцата си, всъщност не беше едно модерно „мъченичество“?

Защото всеки, поел по пътя на сърцето си знае, че пътят не е лек, но пък е единственият път, който има смисъл да бъде извървян и единственият, който дава смисъл на живота ни. Да преминеш през трудностите, да се пребориш с всичките си вътрешни демони, стари норми, вярвания и условности, държейки се единствено за това, което е твоята ценност и за вярата, че има нещо по-добро за теб, отивайки си от места и хора, на които не принадлежиш, за да намериш покоя и радостта от свързването на душата ти с душите на тези, които като теб са избрали пътя на сърцето си.

Защото този път е Път На Любовта. Пътят на новото измерение. На потока. На новото състояние на духа. Да, трудностите по пътя ни карат да пораснем, да надскочим себе си, да разкрием нови способности и таланти, да се разширим… Но, ако едно време това е ставало през страданието и „мъченичеството“, в новото време духовните учители ни призовават да става през радостта и лекотата. Това не означава да не признаваме болката, разочарованието, или каквото и да е чувството, което изпитваме понякога, а да можем да преминем отвъд и да открием даровете на трудните моменти.

Връщайки се отново към белия лист, на въпроса за маските, пиша: „всички, които помагат на моята истинна същност да се прояви. Все пак като жени сме потомки на Многоликата Богиня. Но думата „мъченица“ замествам със „Съзидателница“. Защото всички тези „великомъченици“ са били всъщност Великите Съзидатели на новия свят, тези, които са проправяли пътеката на светлината, за да преминат по нея хиляди след тях, онези, които са вярвали в по-доброто бъдеще и са го сътворявали в света в мислите си, копнежите си и непоколебимата си вяра в Добротата.

Всички ние можем да сме част от тези светли същности и е личен наш избор накъде вървим, в какво вярваме и как го сътворяваме в живота си.

Защото времето ни тук, на тази земя, в този живот е ограничено. И, колкото по-често си го припомняме, толкова по-автентични в изявяването на нашите най-съкровенни копнежи и стремежи ще бъдем. Колкото повече живеем в сърцето си, толкова повече радост и любов ще излъчваме в света около нас. А, колкото повече любов има около нас, толкова по-щастливи ще се чувстваме.

А моята равносметка за 2017-та накратко е: „Осмелила се да следва сърцето си и Любовта“. Това е!

Автор: Ава Азова