Първи раздели между дете и майка

Здравейте г-жо Ангелова,

окуражи ме да Ви пиша статията «Психология на бебето и общуването му със света». Ситуацията при нас в момента е такава – грижим се за дъщеричката ни с баща й. Той ми помага колкото е по силите му, но разбира се работи. Аз съм почти денонощтно на нейно разположение.

В момента е на 1 год. и 10 месеца. Кърмена е до 1 год. и 7 месеца. Когато я отбивах, имах чувството, че това дете няма да заспи никога, от плач, освен ако не му дам да суче, с помощта на консултантката ми по кърмене, този проблем го реших. Но сега – забелязвам, от около 3 седмици, че като вляза в магазин, оставяйки я с приятелката ми (която познава добре) отпред, плаче докато не се върна, дори и да ме вижда през стъклото.

Същото е и като вляза в банята, остава с баща си, но плаче и се тръшка през цялото време. Освен това, след сън, плаче в просъница и вика „мама“ докато не се появя – баща й я успокоява, но не става. Прибираме се в провинцията за празниците и ще остана там седмица. Искам да я оставям на баба й, с която са се виждали рядко, и се притеснявам как точно да го направя? Смятам, че ще плаче, като си тръгна и ги оставя двете. Баща й казва, че когато съм извън къщи, т.е. въобще не ме вижда, положението е по добре, но това беше преди 3 седмици… Ще съм благодарна ако ми дадете конкретен съвет – да я оставям ли да плаче, да й казвам ли, че излизам, като я оставям при друг човек, или да се измъквам незабелязано? А и, надявам се, че наесен ще е на градина, не ми се мисли за тогава отсега…

Предварително благодаря,

С. Сурчева

Ето и отговорът:

Здравейте г-жо Сурчева,

Децата преминават през различни фази на своето развитие още след раждането си. В началото на своя живот те се намират в оралната фаза, която се свързва със сученето и кърменето. По време на този период се създава първата „интимна“ връзка на бебето с майката. В този момент „отзивчивата“ гърда, носеща удоволствие, е много важна за бебето. Майката е източник на сигурност и обратна връзка за света, в който е попaднало бебето. Този външен свят е непознат за него, дори плашещ, и майката е тази която дарява, пази и говори, за да зареди своето бебе със спокойствие и познание за обектите.

Кърменето е много важен процес от физиологична и психологична гледна точка. Вие сте създала тази „кърмаческа връзка“, която е дарила детето ви с безценни преживявания и наслади. Задържана толкова време /1год.и 7месеца/, детето ви свиква с това удоволствие и си мисли, че това ще е безкраен процес. Дори бебетата имат фантазии и техен вътрешен свят на базата на опита от техния вътреутробен живот и началните месеци. Кърменето е силно удоволствие за бебето и този акт ви свързва, като едно цяло сте. В този период бебето още не разбира, че то и майката са две отделни самостойни същества които си взаимодействат, а вярва, че майката е в негова услуга и тя е част от него и на постоянно разположение. Този момент е много ценен за бебето и тази фантазия му дава сигурна база за бъдещото му. Затова спокойствието на достатъчно добрата майка е важно при създаването на връзката и с бебето. То е приемник на всичко, което преминава през нея и каквото тя чувства…

Не знам как е било спането при вас и къде е спяло бебето, но ако е било по често при вас, то тази „слятост“ е затвърдила близостта ви. И изведнъж идва процесът на отделяне – отбиването. Това е важен момент, в който детето научава ,че мама не е част от мен. Така се създават и границите, първата от тях е отделянето на детето от гърдата. Границите са важни, защото детето се научава до къде може и до къде не може, че нещо го има, но после не и на негово място ще получи друго, по-ценно, или алтернатива на друго удоволствие. Когато детето е било по-дълго в оралната фаза, е нормално да има по-голям протест и негативна реакция. Та вие му отнемате удоволствието и нещо, с което е свикнало. Това са нормални процеси, но ако се задържи тази бурна реакция по-дълго, то тогава пак ми пишете. Отнемането на гърдата е вид травма за детето, но то така се научава, че всичко и винаги е в негова услуга, което е важно за неговата самостоятелност и увереност в бъдеще. За това е важно и как се случва този процес на отбиване и отделяне – трябва да е плавен. Сега вие трябва да приемете “ наказанието“ което ви налага детето с тези реакции, както то трябва да приеме, че сте отделни /и му отнемате гърдата/, но зад нея стои лицето което може да храни своето бебе със стимули, думи и емоционално-положителни разговори. Говорете на своето дете, назовавайте всичко което виждате и е важно за вас. Кажете му дори, че разбирате, че е гневно, сърдито, че му отнемате нещо, но го дарявате с топла прегръдка, нежни думи и други удоволствия, които вече ще са по ценни за него, защото преминава в друга фаза. Моля ви не се крийте от своето дете, не правете грешката да изчезвате скришом, без то да ви види и да ви няма дълго покрай него. Обяснявайте му, че ще заминавате, но пак ще се върнете, нищо че плаче. Предварително му говорете къде ще го водите и при кого, какво ще се случва там, за колко, че ще се чувате или вие къде ще ходите, но като се върнете ще го нацелувате и ще му прочетете любима приказка. Не се страхувайте от реакциите на детето ви, дори и да плаче или хленчи, то ще оцени отношението ви, искреността и желанието ви да го успокоите. Децата са много чувствителни, не го лъжете. Каквото посеете, това ще пожънете.

При вас е минало кратко време, това желание за залепване към вас е израз на желание детето да се върне към предишен опит и удоволствие. Това е реакция на отделянето. Страхува се да не ви загуби, както е загубило гърдата. Това са несъзнавани психологични аспекти. Ако вие сте спокойна, и детето ви ще се успокои. Говорете му много и за това, което се случва, назовавайте емоциите и конфликтите. Ценете реакциите на детето, не се страхувайте от тях, ако на вас ви отнемат нещо ценно и хубаво и вие ще се ядосате. Бъдете вълшебното огледало за вашето дете и отразявайте чудесата в него.