От психологична гледна точка, всяка зависимост поставя човека в плен на нейното задоволяване. Усеща се натрапчив, трудно удържим вътрешен импулс, „ изискващ „ да се задоволи чрез конкретно действие. През погледа на психоанализата това е нагон, който се прикрепя към даден обект от реалността, чрез който се постига удовлетворяване и реализиране на импулсното желание. Може да се развие зависимост към всичко – цигари, харзарт, наркотици, работа, човек, към действия, носещи адреналин…
Зависимостта е налице, когато нагонното желание стане по-силно и трудно контролирано от личността. Натрупана с времето, влиянието й става все по- голямо. Забързан в динамиката на ежедневието, човек започва неосъзнато да робува на различни навици, които могат да се превърнат във вредни за него зависимости. Такава е тютюнопушенето. В началото епизодично, като че ли на игра, но с времето този навик става ежедневна нужда за действие и търсено усещане. Много се говори за вредите от зависимостта и употребата на цигари, но сякаш подвластният на тях не смята, че се отнасят за него. Ние съчувстваме на пострадалия, болния, разбираме страдащия , но отстрани. Защото подсъзнателно умът знае, че това не се случва на нас, че ние сме добре сега, като че ли злото няма да ни застигне…
Съзнанието сякаш има нужда да „изтрие” приликите, изтласква идеята, че нещо лошо може да ни сполети и нас. Как да си обясним ситуация, в която член от семейството се разболява тежко вследствие на дългото, ежедневно пушене и в същото семейство друг член продължава да пуши ? Как да си обясним факта, че един от приятелите в групата умира от употребата на наркотици и другите продължават да правят същото, което е убило техния приятел ? И много други такива примери с въпросителен знак.
Употребата на цигари е най-масовата и „приемливо-безопасна” зависимост. Но къде е границата за тази „нормалност и приемливост” и въобще можем ли да говорим за такава? Всички сме различни и нашите психологични карти са различни. Няма общи, еднакви норми и правила. Поради различността на психичния свят на всеки, има и различност в тълкуването на нещата.
Това, което е полезно за един, ще е вредно за друг, а за трети ще е безразлично… Всеки сам трябва да намери своите граници и разбиране за полезност. Зависимостта, освен негативно влияние, дава и известна вторична полза на човека. Зад всяко негативно поведение или следствие стои позитивно намерение или търсене на позитивно случване. Знаете, че монетата има две страни. Психиката има невероятното свойство да нагажда и променя нещата, така че да са синхронизира със съзнанието и рациото. Тя използва трикове, с които да замаскира вредата от цигарите, като фиксира мисълта в удоволствените и „полезни” усещания от тяхната употреба. Цигарите „помагат” да не трупаме килограми, да се успокоим, когато сме ядосани или тревожни, „помагат” ни да мислим и да се съсредоточим повече в дадена задача, „помагат” да се справим със стреса, сутрешното кафе е по-вкусно с една цигара… Все мисли, превърнали се във вярвяния за пушача.
Но защо човек избира по-този начин да се справя и да се чувства добре? Няма ли друг начин за него? Сякаш не вижда такъв. Но зависимостта е вид авто агресия. Какво се опитва човек да „убие” в себе си, какво не харесва в себе си? Външно зависимият вреди на себе си, но той също несъзнателно може да атакува нещо в него което живее – конфликт, слабост, липса, неудовлетвореност… Аз-ът може да приема тези вътрешни аспекти като чужди за него, като в този случай психиката заблуждава личността чрез избора на зависимост да премахне бавно и постепенно този вредител. Всеки сам трябва да изследва „вътрешните си демони”.
Позитивните убеждения стават психологични котви за зависимия с трайно действие и задържане в тях. Тези котви са рамките на разбиранията на човека, които стават движеща, определяща сила за начина му на живот. Светът не е еднопластов, той е динамичен – съчетание между добро и зло, полезно и вредно, хубаво и грозновато, активно и пасивно… Светът е комбинация от всичко това, съчетава бялото и черното и това го прави цялостен и хармоничен. Всеки един от нас е минивселена, действаща съобразно този принцип.
Но психиката може да си избере едната страна, която да е изгодна за нея, да предпочита да вижда еднопластово, защото „тъмната страна” на истината е неприемлива за личността. И така, пушачът започва да потиска, та дори и да отрича отрицателната страна, вредата, за сметка на една „изкривена полезност„ от цигарите. Това е защитен механизъм, който да позволи употребата на следващата цигара. Така се създава фалшивата илюзия на перверзното удоволствие. Иначе представете си, ако човек види и приеме реалната вреда и заплаха от честата употреба на цигарите!? Как той всеки ден, като запалва и вдишва никотина, си мисли, че бавно и методично се „ убива” – това е абсурдно. Ние сме устроени да търсим удоволствието и да се стремим към него, а не неудоволствието, от което искаме да избягаме. Представете си какъв сериозен психичен конфликт и каква тревога ще събуди една такава „убийствена мисъл” в главата на пушача, как той да продължи да прави това, което съзнанието оценява като лошо. Така ще дойде чувството за вината и болката. Това означава веднага да се спре тази употреба, за да се успокои съзнанието и да стане толерантно към Аз-а , а не наказващо.
За това се появява защитния механизъм и позитивното обяснение за цигарите, като човека се успокоява и заблуждава, че има контрол върху тях и може да ги спре когато реши, само че „ вечно” не е сега момента.Основен защитен механизъм е отричането на зависимоста и вредата, която нанася.Това вече издава слабостта на Аз-а пред силата на изискващата натрапчива зависимост. Сякаш несъзнавано човек абдикира от собствената си отговорност и тя отива във външната власт на цигарите или друг обект на нашата зависимост.
До такава степен стават перверзни реакциите на хората, че те започват да воюват да не им се отнеме тази зависимост. Борят се срещу всяко ограничение, което може да им се наложи. Тази несъзнателна реакция, погледнато рационално, е абсурдна, защото човек се бори да запаси ежедневната си „смъртоносна” , но неосъзнавана като такава доза. Сякаш някой иска да им отнеме нещо жизнено ценно, да „откъсне част от тях”. Представете си как човек може да се бори да спечели правото си да отнема бавно и методично живота си, да се превръща в роб на зависимостта си /била тя цигари или нещо друго/ без право на свобода и власт над себе си… Психиката е толкова дълбинна и сложна материя, тя е малко позната и силно влияеща, за да сме такива каквито сме.
Зависимостта издава слабостта на Аз-а, неговата чувствителност и ранимост. Сякаш цигарата се явява като успокояващ обект, който насища нуждата от удоволствие или успокоение. Защо човек не се замисли по какъв друг начин може да си случи тези търсени усещания и позитивни ефекти… Замислям се дали със силата на мисълта човек може да си внуши, че цигарите са полезни за него, дотолкова, че да не му вредят!? Да визуализира вярването, че го зареждат с нещо хубаво и силно. Мисля, че умът може да прави чудеса, но появи ли се едно съмнение в перфектната мисловна програма за полезността на цигарите, всичко отива по дяволите.
Аз не осъждам, не давам оценки, не казвам кое е правилно, всеки сам избира как да живее живота си. Темата за цигарите е често коментирана – въвеждане на ограничения за тяхната употреба, зависимостта и вредата, поскъпването на продукта и процента пушачи, битката между пушачи и непушачи… Психологията на зависимостта и ума на пушача е повод да се замислим за нуждата от зависимост на личността. Човек може да „трови” себе си по всевъзможни начини – интересно е защо има тази потребност. Лошите мисли и стресът в живота на един непушач също „убиват”. Ако последните станат трайни в живота на човека, като ги обслужва и стои в тях, това не е ли пак някаква зависимост ? Може би има толкова натрупана неудовлетвореност в хората и това се явява повод да се появи зависимостта, която да подтиска тази неудовлетвореност. Колкото хора, толкова истини. Целта на този анализ е да провокирам всеки да се замисли и да открие своята истина. Тя може да е различна от моята, да е неприемлива за друг, но важно е да откриете вашата, която ви кара да сте щастливи с нея.
Ние сами сме творци на собствения си живот.