Психогенното безплодие

Първо искам да Ви благодаря, че най накрая се намери човек, който да отговаря и на такива психологически теми. Моят въпрос е следният:

Точно преди 1 година сестра ми забременя и няколко седмици по късно направи спонтанен аборт, а лекарите не дадоха конкретна причина за това. Четири месеца по късно, когато опитите за зачеване се възстановиха, тя и мъжът й започнаха да опитват отново и от тогава нищо.

 Ходи при различни доктори, изписваха й какви ли не хапчета и все така нищо, а няма проблем да забременее и най смешното, поне според мен, бе това, че искаха да правят спермограма на мъжа й, при условие че тя вече беше забременнявала от него. На нея й е много трудно, защото се случи така, че аз забременях и родих, нейните приятелки също имат малки деца, а тя, милата, все така си се надява.

Какво ще ме посъветвате – как мога да помогна на моята сестричка?

 ОТГОВОР:

Здравейте!

В последните години все по-често се заговори за стерилитета, може би провокирано от нарастналия брой жени, неможещи да имат бебе.

Един от основните фактори е непрестанният стрес, в който живеем. Динамиката и изискванията на реалността, ежедневните битки за оцеляване и доказване изиграват пресираща роля върху възпроизводството или задържането на бебето. Сякаш „утробата е в стрес“ и тревожността не й позволява да задържа. Друг провокиращ елемент е размяната на половите роли и свръхамбицията за доказване в бизнеса и лидерската позиция при жените. Стремежът към засилване на контрола не позволява „пропускливостта на утробата“, която реагира чрез защитен механизъм на липса, когато има психичен механизъм за „затегнат“ контрол. Всичко това е несъзнаван механизъм, което често го споменавам в моите статии, когато пиша за психичната обусловеност при появата на даден проблем. Много жени сякаш загубиха своята мекота и женственост от желанието си да станат „мъжко момиче”, развиващи поведение, изискващо агресивна готовност и „проникващо” поведение. Това определя нагласата на жената в различна посока. Тя е в борбена позиция и „ запълва” себе си с личностно реализиране – „кариерно бебе“. Сякаш не оставя пространство да се развие и нещо друго. Защото изискванията към жената стават много, а отговорността и грижата към едно бебе не позволява наличието на друг център, освен него.Въпросът е в това жената да се замисли и за тези аспекти. Защото в бизнес фиксацията се развива стремежът към повече контрол, което не позволява на “психичната утроба“ да бъде пропусклива и така страда физичното тяло. Това може да е един от поводите, поради които една жена да има затруднение да забременее, но това въобще не я определя като безплодна.

Богата е гамата от психични фактори, играещи роля в проблема със зачатието. Те се комбинират и дават своя израз в тялото. Говорейки за психологическите предпоставки за проблема на зачатието, аз визирам, че те са част от несъзнаваното. Съзнанието игнорира истинската причината, изграждайки защитен механизъм пред осъзнаването и чрез образуването на симптома безплодие. От къде идва тази съпротива на утробата, е истинската причина, която психологията търси, когато лекарите не са дали обратна връзка за сериозна органична невъзможност за забременяване. Всеки симптом си има своя обратен път. Осъзнаването му премахва проблема. Пихиката и емоциите са вашето най-силно оръжие, чрез тях всеки миг в живота  може да стане повод за позитивна промяна. Ние, психолозите, можем да помогнем да научите за силата на тези механизми и как да превърнете живота си от липса в пълноценно изживяване. Жените с това затруднение трябва да повярват в магията, която ще позволи чудото да стане възможна реалност. Болката и страданието са големи, преплетени с разочарование и усещане за „кастрираност“. Страшно е да живее една жена с с този конфликт на незавършеност. Но причините са различни, имат своя дълбок корен и носят своя идивидуален отговор за всяка жена. Няма да е етично да навлизам в аналитичното тълкуване на тази симптоматика сега. Това е интимен и често крит проблем, който създава идентификация на семейството за болезнена липса.

Разбирам вашето затруднение, болката и желанието Ви да помогнете на сестра си. Не само невъзможността за забременяване влиза в групата на безплодието, но и затруднението в задържането на плода (спонтанните аборти). Ако няма органична сериозна причина, обясняваща проблема, то вниманието се насочва към психогенните аспекти. Но много рядко жени, страдащи от този проблем се насочват и влизат в терапия. Всеки случай е различен и трябва да се проследи индивидуалната история, за да се потърси скритата причина, която съзнанието замаскира, защото рационалните обяснения не са решение. Зад симптома се крие друга липса, конфликт, нещо от слабостта на Аза, която липса се изтласква от съзнанието и води до образуването на симптома. Последният има ролята да „общува“ с носителя си с цел „Нещо при теб не е наред отдавна и ти не го разбираш, не се променяш и за това идвам Аз-симптомът, за да ти покажа, че си загубил връзката със себе си, ирационален си, отклонил си се от себепознанието…”