Преодоляване на вътрешни конфликти

Стоян бил архитект, работил в голяма архитектурна фирма, но мечтата му била да си открие своя фирма. Подготвил необходимите документи и спестил дори необходимата сума пари, за да положи едно солидно начало на новия си живот. Но в един момент в него заговорил страхът: „А ако нищо не се получи? Ще напуснеш работа, но след това няма да можеш да се върнеш. Как ще издържаш семейството си тогава?“

Стоян припознал вътрешния си глас като гласа на неговата майка, която обичала да предвещава всякакви беди. Той осъзнал, че майка му се опитвала да го предпази по този начин от каквото може, но го правела по начина, по който тя разбирала живота. Той осъзнал, че неговият собствен саботиращ го вътрешен глас се е формирал под влиянието на майка му. И се „разбрал“ с него не да му се противопоставя скрито, а съвсем открито.

Тези преговори променили вътрешният свят на Стоян и от саботиращ, вътрешният му глас се превърнал в негов партньор – подсказвал му как да постъпи в трудни ситуации. Често саботиращият ни вътрешен глас е едновременно и Жертвата в нас – тя обича да се чувства безпомощна, за да получи съжаление и внимание от другите.

Корените на тази „странна“ вътрешна потребност се крият в детството.

Възможно е на това дете да не му е достигало внимание от страна на родителите му, и, за да го получи, се е разболявало често. Чрез болестта то получавало това внимание. Така неудовлетворената потребност от внимание била изкривена в подсъзнателното желание да бъде губещ. Друг обичаен случай е, когато родителите подчертават неуспехите на детето („Никога не правиш нещата правилно.“). Слушайки тези фрази, детето формира такава представа за себе си. Подобно възприемане на себе си се превръща във втора природа. Това се прехвърля и в други сфери на живота. Дори когато решението зависи изцяло от този човек, той не може да го вземе. Жертвата вътре в човека го подлага на мъчителни размишления. Нужно е да забележите в себе си отделните прояви на Жертвата, на всяко отхвърляне или вътрешно осъждане. Зад всички тези прояви са скрити различни нужди.

Важно е да подкрепяме тези свои отхвърлени потребности, да ги признаем като свои. По този начин дори можем да ги изкараме извън подсъзнанието си на светло, където да можем да им дадем оценки като „добро“ и „лошо“. В това е ключът към личното израстване и хармонията със себе си.

Има една обща методика за работа със субличността. Можете да я използвате, за да работите с която и да е част, изгонена от вас.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ХАРМОНИЯ

#1. Забележете в себе си част от личността, която постоянно се проявява негативно – тя или критикува, или изисква нещо от вас, или просто вика жалостиво за внимание.

#2. Поставете пред себе си стол и си представете как би изглеждала тази ваша субличност, ако беше дете – поставете я да седне на този стол.

#3. Започнете разговор с нея – кажете й, че я оценявате, затова че е вътре във вас. Кажете й, че вярвате, че тя има добри намерения. Говорете с позитивен тон. Мислете за това като за част от вас – просто дете, което ви е обидено, защото дълго време не сте му обръщали внимание.

#4. Попитайте тази ваша субличност какво иска от вас, какво положително намерение изразява чрез поведението си. Или си се представете на нейно място и осъзнайте какво е нейното намерение.

#5. Започнете диалога „Аз“ и субличността, в който заедно да потърсите начин как това намерение да бъде реализирано по приемлив за личността начин. Понякога е нужна просто промяна на интонацията, с която заявявате желанията си. Това кардинално може да промени вътрешната ви нагласа.

Потърсете и други начини, с които да помогнете на диалога „Аз“ и субличността – бъдете внимателни и помнете, че общувате с част от вас, която дълго време сте отхвърляли. Задачата ви е да установите гладки отношения с нея. Не се съмнявайте в тази цел, защото в дадената субличност се крие някаква ваша дълбока вътрешна потребност, без която цялостната ви личност не може да съществува.