От детското влюбване до либидото на възрастен: как се случва сексуалността

Всички деца се влюбват, но преживяват и проявяват чувствата си по различен начин. За да разберем по-добре нашите деца, важно е да имаме предвид на какъв стадий в психическото и сексуалното си развитие се намират в момента.

От началото на половото съзряване (9-11 г) по-младите тийнейджъри влизат в с платоничния стадий на развитие на сексуалността (детската влюбеност). Предстои им да се научат как да се запознават, да обръщат внимание и да общуват с обекта на своята любов. Започват да обръщат повече внимание на себе си.

За това, че детето ви е стигнало до този стадий, може да съдите по:

• грижи се за външността си и започва да използва доста аксесоари и козметика. Възможно е да иска да се отдели от средата на своите връстници -методите да привлекат внимание към себе си могат да бъдат доста екстравагантни;

• молби да им купите нови (не детски) дрехи и обувки;

• дълги разговори по телефона, често несъдържателни;

• знаци на внимание към обекта на чувствата (скубане на косата или удари с учебника по главата);

• децата могат да вървят ръка за ръка, да се гледат нежно и с умиление.

Основното в детската влюбеност – желанието за близко общуване. На този етап от развитието си подрастващите се учат да изразяват своите симпатии, да общуват насаме едно с друго, да да се грижат и да показват любовта си. За първи път се решават да пратят любовна бележка, да признаят чувствата си… Към края на този етап се появява силен интерес към смесени компании и социализиране по двойки.

Отношението на възрастните към детската влюбеност трябва да бъде деликатно, внимателно, разбиращо и без всякаква ирония. Преживяванията а тийнейджърите са ярки, болезнени. В платоническия етап все още няма ясно заявена сексуална страна. Именно детската влюбеност в значителна степен формира емоционалния и чувствен компонент на любовта в бъдещите отношения.

За съжаление и в детската градина, и в училище проявленията на детската влюбеност не се приемат сериозно, като дори са потиснати. Много майки реагират болезнено на нарастващата сексуалност на дъщерите си: „Не е време да мислиш за глупости, сега трябва да си учиш уроците.“ Дори още по-лошо – осъждат избраника на дъщеря си, като отбелязват неговите недостатъци и се изказват неодобрително за него. В този момент у тях заговаря страхът да не загубят детето си – защото първата, макар и детска влюбеност е първата крачка към отделянето на детето от родителите.

В този етап успехът в училище може да се влоши, но причината за това не е само в детската влюбеност, но и във физиологичните изменения. В началото на половото съзряване се повишава активността в субкортикалните структури на мозъка, особено хипоталамуса. Именно това осигурява и бързото израстване в пубертета. А активността на кората на главния мозък,отговорна за интелигентността, е временно намалена.

Забраната на родителите за общуване с обекта на влюбеността може да провокира протестна реакция, мисли за бягство от дома и дори суицидни мисли. Колкото повече възможности за влюбване в този ранен етап от сексуалността има тийнейджърът, толкова по-лесно ще бъде да намери спътника в живота си. Напротив, единствената и безотговорна любов от пубертета би затруднила „превключването“ към друг човек за създаването на семейство в бъдеще.

Желанието за общуване е характерно за периода на детската влюбеност. Влюбването провокира желание да ставаме по-добри, да се самоусъвършенстваме… Детето разбира, че без нежност, страдание и емоции грижата за другия не може да бъде изпълнена с пълноценна любов. Разбирането за това „пази“ детето от прекалено ранния старт на полов живот.