Обичам те, но спя с други…

Мъжът не е способен да спи с жена, която уважава повече, отколкото желае.

Често срещана ситуация е тази, при която съпрузите се обичат един друг, но не усещат пълна удовлетвореност в отношенията си и от време на време имат сексуални крачки встрани, независимо от това, че съпружеският им интимен живот продължава.

Моя клиентка споделя, че все по-малко желае сексуално съпруга си, но в същото време сексуалното й желание не е намаляло по принцип и дори често сексуалните й фантазии били свързани с автомеханика й и разбира, че с него би имала страстта в секса, която й е нужна, макар и да не изпитва никакви чувства към него. С мъжа си тя не смее да изпита животинско влечение, да усети „мръсен“ оргазъм.

В същото време със съпруга й се случваше същото. Той харчеше пари за проститутки, а пред жена си падаше на колене и се кълнеше, че я обича. У мъжът дори може да се развие психогенна импотентност по отношение на любимата му жена, а с други жени да няма проблеми. При жената е също вероятна тази възможност. Дори и между съпрузите да се случват сексуални контакти, сексуалното напрежение не изчезва, но не настъпва и пълното му разреждане.

Защо се получава така, че човек обича партньора си, но си фантазира за секс с други? Този феномен Зигмунд Фройд в книгата си „Психология на сексуалността“ нарича комплекса „Мадона-Блудница“. В съзнанието на мъжа се размиват границите между тези два образа на жената и той става неспособен да пожелае „Мадоната“ и да свърже Майката и Обикновената жена. Стига се до там, че мъжът започва да критикува жената за неща, които майката на неговите деца на би трябвало да прави. Тя е длъжна да остане „Мадона“, а той да спи с жени, които са далеч от този нравствен идеал.

Ето например част от разказа на един такъв мъж: „Не искам да се развеждам с нея – тя е прекрасна майка, отлична домакиня, готви прекрасно, а домът ни е толкова уютен, благодарение на нейните грижи. Образована е, представителна е и с гордост я запознавам с всеки. И дори и да правим секс веднъж в месеца, не си представям живота без нея. Имам жена, с която правя секс – тя не е нищо особено, но с нея изживява толкова много фантазии. Не бих се оженил за нея обаче.“

Много жени не желаят да се „принизяват“ до това да изпълняват всичко в секса – те не са „някакви си проститутки“. Всеки път, когато жената демонстрира превъзходство над мъжа – колко е способна, умна, успешна – тя потиска мъжкия потенциал, както сексуален, така и жизнен. А след това се учудва защо не им се получава в секса.

Случва се така, че след раждането на детето, жената се отказва от ролята на любовница в името на ролята на майката. Често чувам от клиентки: „Детето ме обича най-много и аз му се отдавам истински.“ В този случай Фройд споделя наблюденията си, че мъжът не е способен да пожелае жена, която е високо поставена на нравственото стъпало. За да се появи у мъжа желание към жената, която той отъждествява с Мадона или Майка, в съзнанието си той трябва да я „унизи“.

Фройд казва: „Лесно може да се докаже, че психичната ценност на сексуалната потребност се понижава веднага, когато удовлетворението й стане твърде достъпно. За да се увеличи либидото, то има нужда от ограничение, съпротивление. Хората създават условни бариери, за да могат да се наслаждават на любовта. Във времена, в които любовта не срещала никакви ограничения, като в античната култура например, тя била обезценена, а животът бил пуст. Аскетични течения като християнството дали психична ценност на любовта,каквато езическата древност не могла да й даде.“

От тези размисли на Фройд можем да направим извод, че, за да бъде желана от мъжа, жената трябва винаги да балансира на границата между Мадоната и Блудницата. Същото се отнася и за мъжете: рано или късно добрите момчета доскучават на жените.