Здравейте !
Пиша Ви, тъй като мисля, че вашият коментар ще бъде безкрайно полезен за мен. Изглеждам като всички момичета на моята възраст (24 г), но се чувствам страшно самотна и неразбрана. Казах „изглеждам”, защото точно тази тема не смея да я обсъждам с никой. Работя и уча. По цял ден съм заобиколена от хора, но те сякаш само ме натоварват, тъй като трябва да се преструвам. Работата ми го изисква. Нямам приятел. Последната ми връзка беше преди година и беше безкрайно разочавоваща за мен. Давах мило и драго за един господин, който ме заряза без обясние.
Не стига това, но и цяла година идваше с едно момиче на работното ми място. Накрая не издържах и напуснах. Може да се каже, че имам някакви чувства към него, но по скоро преобладаваразочарованието и болката, гневът. Разбира се, опитвах да имам и други връзки, но нещата продължават да не се получават. Не разбирам, аз ли имам много изисквания?! Просто искам някой,който да ме обича каквато съм, без да има претенции как изглеждам или колко съм чувствителна… Когато изляза с някой и ми направи такъв коментар, много, много рядко излизам втори път. Просто виждам, че нито ме разбира, нито има потенциал да ме разбере. Много бих искала да знам в коя насока да си обърна внимание. Объркана съм и не виждам къде греша. Благодаря!