Найкан, практиката за благодарност

Защо е добре да отделяте 30 минути в края на деня си за найкан?

„Найкан“ в превод означава поглед навътре. Тази практика за възпитаване на благодарност е създадена в Япомния от практикуващите будизма на чистите земи. Това е метод на самоанализ и изучаване на отношенията ви с външния свят. На най-високо ниво найкан се практикува в изолация (ритрийт) под ръководството на опитни наставници.

Найкан обаче може да се изпълнява и самостоятелно. Седнете спокойно, затворете очи и успокойте ума си: съсредоточете се върху дишането, четенето на мантри и използвайте друга обичайна техника за вглъбяване в себе си.

Намерете вътрешния си баланс и си задайте няколко въпроса:

КАКВО ПОЛУЧИХ ДНЕС?

Бъдете точни. Постарайте се да си спомните колкото може повече детайли, да сортирате целия си ден. Това може да бъде нещо много просто – усмивката на любимия човек или песента на птиците по изгрев. Или как някой ви е отстъпил място в задръстването… Помнете, мотивацията или поведението на тези, които са ви сторили добрина, в случая не е от значение. Възможно е да са ви поканили на обяд само защото сте се отбили по това време, а не защото визитата ви е специална. Нахранили са ви и точка. Самият факт, че нечии действия са ви донесли позитивни емоции – това само по себе си е достатъчен повод за благодарност.

Спомнете си – висчки дарове ли оценихте в самия момент на получаването? АКо не – защо? С какво бяха заети мислите ви? Често се държим така, сякаш обкръжаващите са ни длъжни за нещо. Размишлявайки над изминалия ден, вие по-скоро ще откриете, че до известна степен сте длъжни с нещо на света около вас. Това осъзнаване не само ще ви направи по-скромни: вероятно веднага ще почувствате благодарност и ще се събуди у вас желания да бъдете по-щедри на добри постъпки.

КАКВО ДАДОХ ДНЕС?

Още веднъж се върнете мислено към изминалия ден, но този път обърнете внимание какво вие самите сте направили за околните. Бъдете максимално точни и конкретни. Както и в предишния случай, мотивацията ви няма никакво значение. Какви са били реалните ви постъпки? Може би ще си спомните нещо обикновено – погалили сте кучето си, поздравили сте познат за рождения ден, измили сте чиниите след закуска. Неочаквано може да осъзнаете, че тези дребни действия са донесли топлина и радост нa някого и по този начин светът е станал по-добър.

ЧИЙ ПЪТ СТЕ ПРЕСЕКЛИ ДНЕС?

И отново бъдете конкретни. Не отхвърляйте нищо дребно и на пръв поглед несъществено. Възможно е списъкът ви да се състои от неголеми „прегрешение“: „търсех място за паркиране и отнех предимство“, „изгоних котката от дивана, за да седна аз“… Този въпрос често се оказва труден, но неговата важност е сложно да се оцени. Не е главното, че ви мъчат угризения на съвестта. Основната ви цел е да започнете да гледате реалистично на постъпките си. Като цяло сме много наблюдателни, когато някой ни пречи да живеем. Но затваряме очите си за това какво ние правим на другите. Когато пречим на другите, казваме: „обикновени дреболии“ или, че сме го направили случайно. Мислено проследете по какъв начин сте причинили дискомфорт на другите и си напомнете, че съществуването е невъзможно без добрината на обкръжаващите ни. Поставете се на тяхно място.

Тези въпроси може да използвате като модел на поведение във взаимоотношенията в семейството си, с приятелите, колегите, партньорите, домашните си животни и дори с предметите. С тяхна помощ може да анализирате събитията от изминалия ден, историята на отношенията с конкретния човек или със семейството ви.

Тази практика на медитация не анализира собствената ни мотивация или намерение – тук ние не съдим, не интерпретираме. Просто променяме фокуса на вниманието ни, премествайки го от егоцентризма към нещата такива, каквито са. А според философията на йога във виждането има мъдрост и освобождение.

Източник: Yoga Journal