Мълчанието също е отговор

Задавате въпрос, а ви посреща тишина в отговор. Позната ви е тази ситуация, нали?! Как реагирате на мълчанието на другите? И защо понякога самите вие не отронвате и дума?

Защо мълчим? Не е ли заради бурята от емоции, която бушува вътре в нас? Милион фрази – коварни, опасни, жестоки… Възможно е понякога да ви се иска да останете насаме с мислите си. И тогава думите, произнесени на глас, стават излишни. В крайна сметка вътрешният диалог не спира нито за секунда.

И все пак защо мълчим? Много са причините за това.

Първата от тях е желанието да прекъснем разговора. Направете пауза, за да обмислите отговора си. Съберете мислите си. „Не изгаряйте треската“, която може да влоши ситуацията. И ето, че замлъквате. Търсите думите, които няма да обидят събеседника ви, но ще удовлетворят и вашите потребности.

Втората причина е стремежът да скриете истинските си желания, чувства и емоции. Например, вбесила ви е някоя дума на партньора ви, но сте „принудени“ да спрете думите си, за да запазите достойнството си. Не позволявате на истинските си емоции да се проявят. Да кажете всичко, което ви е накипяло отвътре. Мислите, че това е разумно. А всъщност се оказва точно обратното!

Разбира се, ако противникът ви в спора е вашият шеф, тогава се налага да се въздържате. Но този избор, за съжаление, не е във ваша полза. В крайна сметка може да доведе дори до психосоматика. И в най-добрия случай може да усетите симптом като например гъделичкане в гърлото, а в най-лошия – заболяване като ангина или ларингит.

Готови ли сте за нещо подобно? Тогава не произнасяйте нито дума. Премълчете обидата, гнева, раздразнението. За ваше добро ли е – преценете сами. Всеки има избор да избере последствията си. И в отговор на това също не винаги те са добри. Понякога може да са само една забележка, а друг път – уволнение. И защо не? Емоциите изискват изход и понякога той е точно такъв. Когато страстите бушуват, всичко е възможно. А нужно ли ви е това? Ако не, търсенето на баланс, на златната среда, еналожително.

Третата причина – моралната липса на желание да бъде решен проблемът тук и сега. Може би не сте готови за последствията, които ще провокира отварянето на устата ви. Бихте ли казали на мъжа си/жена си колко ви е омръзнал и как искате кардинално да промените живота си? Още не сте „узрели“. Тогава мълчанието частично помага.

Четвъртата причина е липса на необходимите ресурси – материални, времеви, физически и т. н. Ако трябва например да се преместите в друго жилище, а нямате тази възможност, тогава мълчите.

Пета – страх: да бъдете неразбрани, отхвърлени и т. н.

Със сигурност се сещате за още причини. Но важното е друго: причините са много, а изходът е само един – мълчание.

Но каквото и да е наложило да се оттеглите в мълчание, добре е скоро да се „завърнете“. Мълчанието постепенно убива вас. Или най-малкото дълбоко наранява партньора ви. Той започва да обвинява себе си, да гадае, да се измъчва с мисли… Това не е от полза за никого. Страдате и двамата. Всеки по своему. Не се наранявайте отново и отново. Мълчанието е злато, но не винаги!

Водете диалози, разговаряйте страстно и открито, не увъртайте, не мълчете! Нека бъде за ваше добро!