Минало, настояще, бъдеще и нататък в кръговрата

Миналото определя бъдещето, ако не включите осъзнаването на настоящето. Животът продължава да ви дава задачи и да ви поставя в ситуации, в които да репетирате една и съща сцена. Сякаш е залепила за вас една и съща роля, от която вероятно трябва да се освободите.

И понеже тази роля сте усвоили до съвършенство, вие постоянно попадате в ситуации, в които можете да я изиграете великолепно. Но в един момент спирате да получавате удоволствие от това и доброволно не желаете повече да я играете или да попадате в същата ситуация.

И, в очакване на нова роля, казвате на всички НЕ. Просто не ви е интересно.

Но животът не ви пуска толкова лесно и дългите въжета на миналото понякога се простират доста далеч и ви дърпат, за да привлекат вниманието ви. И тогава открито питате живота за решението на задачата и за изхода от ситуацията – каква е формулата да излезете от този кръг и да спрете с повторенията в живота си.

Просто преместете фокуса на вниманието си върху работата, спорта или духовното ви личностно развитие. Балансирайки между тях, може да запълните съществуването си. Да, сънят също заема голяма част от живота ви.

Започнете да наблюдавате хората, да ги анализирате, да се учите от техните реакции – не слагайте никакви етикети на никого – все пак повтаряемите ситуации от миналото ви трябва да са ви научили, че е добре 10 пъти да мерите и до последно да не режите. Защото дори и в работата, както в личния ви живот, се наблюдават подобни циклични периоди, които е трудно да минете и предпочитате да избягате. В такива ситуации сте знаели, че отговорът не е този, който си мислите, но давате вид, че е точно този и тогава приемате ролята на жертва/обидена/уморена, а не на победител. Като дете, което е твърде глупаво и не разбира, за да вземе правилните решения.

Вероятно ще се лутате във вътрешни търсения около 2 години и едва тогава ще оцените мащабите на загубите. Защото обикновено сами разрушаваме до основни замъците, които построяваме. Сами разрушаваме отношенията си, сами разрушаваме себе си. Животът ни поставя пред изпитания, за да провери силата на желанието ни да живеем достойно, осъзнато, със смисъл. Но в края на живота ни не трябва да стои въпросът: защо си живял и какви задачи не си решил.

Животът ви до последния ви дъх трябва да е подарък. Децата от най-малка възраст трябва да се учат на радост и благодарност за това, което имат. Става въпрос за обикновени, но важни мисли като: за какво си отваряме очите всяка сутрин и виждаме небето, какво можем да направим със собствените си ръце, как да направим добро, каква добра дума да кажем на някого, как да се радваме на живота си. Така се учим как да падаме, да ставаме и да се движим напред, да творим чудеса в живота. И, разбира се, да бъдем благодарни за хората, които срещаме по пътя си, и които животът ни дава като учители – с тяхна помощ пряко или косвено успяваме да видим настоящето, да виждаме себе си различни.

Защото, в края на краищата е вярно, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Не трябва да се боите от живота, защото той просто ни прави по-силни. И в това е ценността на мъдрия съвет – научете се да приемате всичко. Става въпрос за смирението. От вътрешния ни свят зависи външния ни – това, което привличаме, което Е около нас, светът, който създаваме с нашите мисли. Ако те са хармонични, ще бъде такъв и външния ни свят.