Матрицата на нещастието

Тук и Сега

Някога някъде човекът се почувствал „не много добър“, но много подходящ за околната среда. Най-вероятно не бил достатъчно узрял, за да оцени адекватно ситуацията. Изводите, които прави в такива ситуации, са програмирани – подсъзнателна сила, която движи човек в живота.

Забелязали ли сте, че винаги имаме да правим повече неща, отколкото време имаме за това? Винаги то не достига, колкото и бързо да действате. Всички искаме да успеем да се справим заради страха, който ще ни връхлети, ако не успеем – щом не сме успели, значи не сме достатъчно добри.

Представете си, че в живота вече няма какво да постигнете – настроението ви ще се промени, ще се настанят чувства на обида, тревога, вина… Усещането за недостатъчност не ви позволява да се обичате такива, каквито сте – сега и тук, без нови постижения, колкото и „малки“ да сте.

Ако сте забелязали, че за вас е важно как ви оценяват хората, какво правите? Майка ви или мъжът ви ви хвалят какво сте сготвили? А как се чувствате, ако са недоволни? Когато избирате снимка за профила си в социалните мрежи, забелязвате ли как избирате една измежду 10? Защото само на нея се харесвате и знаете, че ще получите много лайкове?

Добре ви е да ви хвалят, да получавате одобрение. Това е стратегията да ТЪРСИТЕ ОДОБРЕНИЕ.

Заслужава си да повторя, че, ако видите повече харесващи и хвалещи ви, то ценността ви в собствените ви очи ще се увеличи. А критиката и недоволството сериозно ще развали настроението ви.

Търсещият одобрение вярва повече, че одобрението е това, от което се нуждае, че похвалата го прави ценен, а критиката обезмисля усилията му. В корените на тази вяра стои също страхът.

А какво да кажем за необходимостта да се купува повече и по-ново? Представете си, че вече няма да имате шанс да си купите нов телефон и нов автомобил… Дори и гардероба си няма да имате възможност да обновявате. Покупките за вас вече ще са само от първа необходимост. Този „ужас“би могъл да провали живота ви? ПОТРЕБИТЕЛЯТ – това е тази част на личността, която вярва, че само чрез покупка на нещо ново може да бъде „достоен“ човек. Няма ли покупка – няма щастие, няма уважение към себе си и към живота. В корена на това е страхът.

Още един вариант – да бъдете полезни и да помагате на другите. Тази стратегия ще наречем ПОМОЩНИК. Да помагате на другите е нещо задължително и едва ли не свято, почти подвиг, едва ли не само добрите и благородните хора живеят така, заради другите. Нима в това не е истината и смисълът на живота?

Трудно е обаче да говорите за смисъла на живота, когато самооценката и самоуважението ви се изгражда върху това колко се грижите за другите.

10% от хората наистина имат природна склонност към алтруизъм, приятно им е да помагат на другите. Но, ако нямате възможност да помагате на когото и да било и от вашите услуги никой не се нуждае, тогава какво се случва с вашето щастие?

Тези стратегии по същността си са вид КОМПЕНСАЦИИ. Т.е. поведение, което е мотивирано от желанието да се намали болката и дискомфорта. Болката и доскомфортът, които в момента не ви дават покоя да бъдете доволни от себе си и животът да тече „просто така“.

Животът ни предлага огромно количество възможности за реализация на стратегии за компенсация. Докато компенсацията работи, човек не е склонен да се откаже от нея. Дори когато сте разочаровани от една компенсация, започвате да търсите да я замените с нова. Само сериозна криза, депресия, симптом или друга подобна ситуация може да събуди човек, за да погледне в корените на тази стратегия.

Лошата новина е тази, че колкото повече позитивна обратна връзка получавате, следвайки стратегията на компенсацията, толкова по-силно се вкоренявате в изначалната си неадекватност и непълноценност. Подсъзнателно силно вярвате, че „сам по себе си аз съм недостатъчно добър“. Всяко потупване и похвала ни дава краткосрочна анестезия, но в дългосрочен план ни подготвя за криза – болезнен шанс за прозрение и изцеление. Обратната връзка се връща към нас, но със своята обратна страна – това, което е било“добро“, внезапно става със знак минус.

Добрата новина е, че не трябва да се отказвате от желанието си, както и че сте достатъчно добри сами по себе си. Това е самата истина!

Но познаването на пътя и минаването по него, не е едно и също.

Минаването по пътя изисква от нас честност, внимание, искрено желание да върнем личните си сили и достойнство. Цялата ни култура е срещу това, поти отвсякъде и постоянно чуваме призиви да се включим в играта на стратегии за компенсация, обществото буквално ни притиска, заявява ни, че ценността ни зависи от постиженията ни, от потреблението ни, от симпатията на околните, от одобрението им и от помощта им.

Сам по себе си човек почти на никого не е нужен. До момента, в който не почувства, че е нужен сам на себе си. Просто така. Тук и сега. АЗ СЪМ ДОСТАТЪЧНО ДОБЪР.

Това е водещата нишка, чрез която изцелението ще дойде в живота ви, когато наистина го искате.