Любовта като търговия

Любовта не е еднопосочна. Има само едно изключение, когато може да бъде такава – това е родителската любов към децата. Това е законът за продължение на рода. Вземаме от родителите си, за да предадем на децата си, а е да върнем обратно на родителите си.

Срещата „АЗ и ТИ“ е лишена от договаряне

Любовта между мъжа и жената не е власт на единия над другия. Ако има доминиране, то това е любов като между родители и деца и то до момента, в който децата поемат по собствения си път. Тогава ролята им вече не е подчинена. Постепенно те започват да придобиват свой собствен опит на базата на лични уроци и грешки. Родителят е само мъдър учител, но той не задължава.

Всеки протест от страна на детето, изразен в саморазрушителен или разрушителен ефект, е сигнал, че нещо в отношенията с родителите не е както трябва. Тогава родителят трябва да разбере къде е нарушил границата и каква е причината за този протест. Така е устроен светът: родителят дава и нищо не иска в замяна. В противен случай патриархалното възпитание чрез насилие формира от детето зрял възрастен, който прилага същия модел към партньора си. Именно от този модел са и останалите твърдения като „жената е длъжна…, мъжът е длъжен…“.

Животът като търговия е модел, който приемаме от нашите родители или по-скоро от отношенията между тях. Ние подсъзнателно се отъждествяваме с този родител, с който отношенията ни са били по-лоши, по-драматични. Сложно е признанието като „мен не са ме обичали, а са ме манипулирали с внушене на страх и вина“. Да, болезнено е подобно признание, но си струва да погледнете истината, ако искате да се избавите от безкрайните драми и житейски колизии. В този момент вие взимате решение да поемете живота си в ръце, да се отнасяте към себе си с любов. И само поглеждайки в очите истината за себе си, можете да видите и истината за другия.

Тук се случва и срещата между „ТЕБ и АЗ“. Тази среща е лишена от страсти и от подгряващи емоции, от страхът от загубата на „НИЕ“, от вина за несъвършеност и неуместност, от безкраен дефицит на любов и внимание, похвали и благодарност. Тази среща е лишена от търговия.

Аз ти давам всичко най-добро, което имам, без да забравям за себе си и без да очаквам от теб нищо в замяна. И ти правиш същото. И никой не принуждава другия да го прави.

Но често настъпва объркване: колко давам аз и колко даваш ти?

От момента на нашата среща у мен има раздвоение: „АЗ и ТИ“. И аз ги обичам еднакво силно. У теб също има раздвоение. И фината граница е да намерим баланса в разпределението между моите и твоите ресурси между мен и теб. Но, ако един от двамата си тръгне, именно тези ресурси, които са били достатъчно за двама, ще помогнат на единия, за да може самотата да не е плашеща.

Струва си да се замислим защо има толкова малко любов между хората? Защото я търсим и влизаме в отношения с хора, които са абсолютно незрели малки деца, които не са били обичани. Понякога така преживяваме целия си живот. Колко много са хората около нас, търсещи любов, емоции, влюбеност и съвсем не са способни да преминат от стадия на влюбването към етапа на истинската любов. Вероятно е по-лесно да живеят живота си в „затворените очи“ на спящото подсъзнание.

Промените винаги са риск. А растежът без болка е самозаблуда. Болезнено е да осъзнавате като истина това, от което сте бягали цял живот. По-лесно е да убедите себе си, че сте силен, смел и можете да се справите с всичко. Но уви! Именно този същият опит „АЗ“, „ТИ“, НИЕ“ можете да придобиете в психотерапията. И след това да пренесете този опит в по-зрели и здравословни отношения с другите.