Лимитите на вниманието

Ако позволяваме да отнемат вниманието ни прекомерно, това оказва опустошително действие както върху нас, така и върху този, на когото го отдаваме. Затова е важно да изследвате пределите на ефективността на своето внимание и докъде стига искрения ви интерес към нещата, т.е. внимателната любознателност. Трябва да наблюдаваме тези, за които отдаваме вниманието си, за да останем полезни и за нас, и за тях, да се вдъхновяваме един друг.

Колкото повече харесвате живота си, толкова по-внимателни ще бъдете към това на кого обръщате внимание, за какво отделяте времето си и колко. Например, ако прекалите с вниманието към децата си, то това може да окаже по-скоро деструктивно влияние. Т.е. цялата енергия, която отдаваме на човека, който ни вдъхновява, може да превишава неговия Лимит на Конструктивно Възприятие – може да окаже деструктивно въздействие върху това, което „излиза“ от нас. Това може да доведе до обезценяване на информацията, която даваме, на прекалена самоувереност у другия.

Дори и намеренията ви да са най-добри и отношението ви да е най-благо, убедете се, че има кой да го забележи и да го възприеме. В противен случай излишъкът на енергия, която вие сте отдали за другия, превишават неговия Лимит на внимание и може да се превърне в ненавист към самите вас. Ако вашето Влияещо внимание се окаже прекалено за другия, общуването престава да бъде конструктивно и се превръща в разрушително. От такова внимание човек се защитава. И, тогава не се учудвайте, че вие отдавате цялата си енергия за някого, а той изпитва ненавист към вас. Така се ражда ненавистта на деца към техните родители, поради невъзможността да се махнат от тези отношения и да разрушат тази връзка между тях.

Какво следва от това?

#1. Съществува Лимит на промените за всеки човек като цяло и във всеки отделен сегмент от живота му: минута, час, месец, година…

#2. Способността за промяна си има направление. Понякога е посоката на развитието ни, друг път е посоката на сърцето ни. Когато се движим в тази посока, ние се чувстваме по-свободни, вдъхновени, енергични, мощни…

#3. Лимитът на промяната се регулира от Възприятието. Възможността да възприемате с интерес и полза приключва, когато Лимитът на промяната в този отделен сегмент е изчерпан тук и сега.

#4. Вниманието приключва тогава, когато влияещият иска да ни промени не в посоката, в която се движи сърцето ви. Ако тези посоки са различни, ние губим интерес, като се отделяме един от друг и така съхраняваме собствената си и неговата цялост. Ако не можем да се отделим, както се случва при децата, се защитаваме чрез тиха ненавист или тялото ни боледува, за да компенсира нежеланието ни да изпитваме ненавист към близките си.

#5. Когато човек е „глух“ към посоката на движение на другия, общуването му с него не е ефективно. Това води до момента, в който „добрата кауза“ непременно се сблъсква с отхвърлянето на другия.

#6. Общуването между хора, които са надвишили Лимита на Вниманието си и на Възприятието често води до обвинения от типа: „не ме слушаш“, „колко пъти да ти повтарям“. Този диалог е като с огледало – глухият обвинява своето отражение в глухота.

#7. За да се избегне неконструктивното общуване в професионалните среди са въведени паричните отношения. Когато човек сам плаща пари, за да му бъде обърнато внимание, то тогава това, което той казва, бива чуто, а информацията – усвоена.

Ако не сте ефективни в общуването, не ви случат, отхвърлят ви – тогава трябва да започнете да изследвате собствената си глухота и твърдост.

Ако не сте търсени като професионалист, като специалист – започнете да изследвате собствената си слепота към тенденциите на времето и нуждите. Обучавайте се! Научете се как да получавате качествена информация.