Има разлика между процесите на разочарование и обезценяване, макар много хора да смятат, че това е едно и също. Но единият може да лекува, а другият да унищожава всичко.

Разочарование и обезценяване

РАЗОЧАРОВАНИЕТО е процес на премахване на розовите очила. Освобождаването от очарованието, което не е било качество на обекта на очарованието, а нещо твое, нещо пресилено. Разочарованието е среща с реалността каквато е. На практика виждате обекта на очарованието си такъв, какъвто е в действителност. И започваш да си взаимодействаш с него без фантазии.

Например, някой човек не е гуру, а просто добър специалист в своята област. Нима това не е по-добре от гуру?! Едновременно образът му е реален и близък.

Не всички могат да преживеят разочарованието и да съхранят отношенията си. Но тези, които успяват, успяват да преминат на друго ниво във връзката. Когато пациентите са разочаровани от специалиста си заради това, че той не е спасител, едва тогава могат да говорят искренно за болките си като обикновени хора. В света няма никакви други освен обикновени хора.

ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО е съвсем друг процес. Това е премахването на стойността от обекта или от отношенията, като това ги прави по-малко значими и с по-малко влияние. Не могат да те разстроят, да ти причинят болка, да те променят или по някакъв начин да ти повлияят.

Това е един от начините за психологична защита. Например използва го лисицата в баснята на Езоп, като казва, че „гроздето е зелено“ и не си струва да се опитва заради него. Но тя просто няма сили да го достигне и предпочита да го обезцени. Това ще намали болката й.

Обезценяването често убива отношенията, не им позволява да бъдат трансформирани, за което всъщност те са предназначени. Например, ако някой не споделял юбовта ви, лесно може да се успокоите, като го наречете идиот, вместо да допуснете възможността да не се харесвате на някого, въпреки всичките ви достойнства. Да преживеете, да изстрадате, без да обезценявате и да излезете на друго ниво на отношенията – това е много по-дълбок и реален процес. Кой от нас не е успокоявал приятел по изгубената му любов, като е наричал избягалия „козел“ или „овца“?! Това е обезценяване!

Понякога се случва така, че смяташ да изкараш едва ли не целия си живот с един човек. Но в един момент се случва друго и ти рязко го изтриваш от живота си. Къде е логиката? Или „любов до гроб“, или „не искам да те виждам“. Ако човек е ценен, може да се разочаровате от него, без да го обезценявате и така ще откриете нова форма на взаимодействие. А, ако човекът не е ценен, тогава откъде са дошли всички тези надежди и планове?

Обезценяването намалява болката, но убива духовното израстване и всякакви промени. Най-изцеляващият процес в любовта е разочарованието без обезценяване. Т.е. лишаването от илюзии със запазването на ценностите и търсенето на нещо истинско. Това, което наистина може да ви бъде интересно. Това е по-силно от наивната вяра в чудо. Това поддържа връзката и може да я направи по-силна и по-дълбока. Времето и съвместният опит задълбочават и трансформират отношенията.

Този, от когото сте разочарован, става много по-ценен, защото вече е видим. Като стар приятел, който е по-добър от двама нови. Там вече близостта не е далеч, ако отидете там, разбира се.