Кои са враговете на любовта?

Често любовта към себе си се бърка с егоизма. Много често се сблъсквам с подобни убеждения по време на консултации. Това се отнася повече за жените, които са свикнали да се жертват за всичко. Толкова се боим да не изглеждаме егоисти, че забравяме да се грижим наистина за себе си.

Любовта към себе си и егоизмът са две съвършено различни неща.

Любовта към себе си е удовлетворение на собствените потребности. Това е отговорност за себе си, за своя живот, за собственото щастие. Добре ни е, когато сме с такива хора. Ако обичаме себе си, значи умеем да обичаме и другите, имаме какво да споделим с тях. Но можем да споделим само ако сме пълни до краен предел с любов. Излишното можем да дадем на другите.

Егоизмът е удовлетворение на собствените потребности за сметка на другите. Три години – това е възрастта на детския егоцентризъм, в която детето започва да осъзнава себе си като АЗ. Аз искам, Аз мога, Аз сам – много деца в този период започват да употребяват това местоимение. Много хора остават на ниво тригодишен егоцентризъм и живеят от тази позиция на АЗ – НАЙ-ВАЖНИЯТ. Това е детско – да виждаш само себе си, да удовлетворяваш само собствените си потребности в ущърб на другите, без да зачиташ техните.

До такива хора не се чувстваме добре – те не обичат нито себе си, нито другите, затова са нещастни. Те само доказват на всички собствената си важност и се самоутвърждават за сметка на другите. Просто защото сами не вярват в своята важност и ценност. Стремят се да получат доказателство за тях от другите.

Обичащият човек е щастлив априори. Той самият е щастлив със себе си. Бъдете най-важни сами за себе си. Когато обичате себе си, ще можете да предавате любов на целия свят. Отношението на целия свят към вас ще се промени.

Любовта към себе си е базата, на която може да бъде построен един щастлив и пълноценен живот.

• Ако обичаме себе си, избираме да имаме здраво и хармонично тяло.

• Ако обичаме себе си, избираме да се занимаваме с неща, които ни правят щастливи и ни доставят удоволствие.

• Ако обичаме себе си, влизаме в отношения с хора, които ни карат да се чувстваме пълноценни, които не са токсични и не ни действат деструктивно. А връзките ни са зрели и щастливи.

• Ако обичаме себе си, сме духовни, следваме пътя на душата си.

• Ако обичаме себе си, сме в контакт с вътрешното си дете, с нашата детска чистота, радостни сме и животът ни е ежедневен празник. Изживяваме като приятни дори и сложните моменти.

Какво ни пречи да обичаме себе си?

Първият враг на любовта към себе си – това е НЕДОВОЛСТВОТО. Това е пагубен за щастието навик – да виждаме недостатъците, вместо хубавите неща. Обърнете внимание на родителите си, на баба си и а дядо си – недоволството се предава през поколения. Обърнете внимание как те гледат на живота и как са живяли. Недоволството е програмиран родов навик. Навикът да се оплакваме от времето, от политиците, от цените, от каквото и да е – той е заложен в повечето хора.

Може да се освободите от този навик за 21 дни. В рамките на този период (а най-добре за 40 дни) си поставете за цел да харесвате това, което не харесвате, да сте доволни от това, за което постоянно се оплаквате. Постоянно си задавайте въпроса: доволен ли съм или не?

Вторият враг на любовта към себе си – това е ОБИДАТА. Обидата е неизразен спотаен гняв. Ако дълго време правите това, което не харесвате, стараете се да бъдете „добър“ и да отговаряте на очакванията на другите, на социума, то вие сподавят гнева си и формирате обида към света. Гневът е горчива емоция, от която, ако не се освобождавате редовно, натрупвате и превръщате в обида.

Обидата е като тежък камък, който човек носи в сърцето си. Обиденият човек спира да се радва и не е способен да обича. Човек с натрупана обида може да страда дори от сърдечни заболявания. Обидата блокира творческият ни проявление и движението ни в живота. Много хора имат навика да крият обидата: „не не съм обиден“. НО всъщност са. Добрите момичета не се обиждат. Това не е прието от социума.

Да се освободите от обидата е трудно, но не е невъзможно. Като начало трябва да признаете, че във вас има обида. След това дайте на обидата физически изход чрез динамични практики – разхождайте се в гората, плачете, дишайте, озвучавайте обидата. След това се опитайте да извлечете поука- какво ценно ви е дала ситуацията? За какво сте изпитали гняв? И накрая благодарете – това е много ценен етап в освобождаването от обидата. Благодарете за урока, който ви е дал този, който ви е обидил. Така сте развили определени качества в себе си. Величието на човека е в умението му да прощава.

Третият враг на любовта към себе си – това е НЕДОСТАТЪЧНАТА ВЯРА В СОБСТВЕНАТА СТОЙНОСТ. Жената идва на този свят съвършена – тя има всичко, за да бъде щастлива. За разлика от мъжа, който трябва да измине дълъг път, за да постигне това и да се превърне в достоен.

Момичето по природа си е самодостатъчно. Но недостатъчно информираните родители често започват да оформят от съвършеното момиче един лош мъж. Учат я да се бори, да действа, да приема мъжки качества, за да оцелее в социума. И тя постепенно губи ценностите си като жена. Тя започва да се оценява като вид сътрудник, добър човек, майка, дъщеря, приятелка… но губи ценността си като жена,просто като жена.

Много съвременни жени днес се учат да се връщат към своята ценност. Учат се да се обичат и да се ценят. Трябва да цените себе си!