Как речта издава дали сме неуверени?

Психолозите използват термина лингвистична неувереност, за да обозначат хората, които променят речника си, за да звучат по-солидно.

В училище още ни учеха,е трябва да изкореним от речника си думите паразити. Учени от Харвард са открили по-малко очевидни, но не по-малко важни думи в речта ни, които са признаци на неувереност. Списание Aeon публикува полезна статия по темата за това как да разпознаваме чуждите комплекси, скрити под маската на самоувереността и как да подобрите уменията си да се самопрезентирате. Подбрахме някои основни точки.

Неувереността рано или късно става видима за околните, а това ни кара да се чувстваме беззащитни. В края на краищата разкриваме слабостите си и ставаме уязвими. Нерешителността оставя забележими знаци в речта ни и в текстовете ни, като по този начин нарушават образа на безпогрешния човек, който се стараем да представим на околните.

Но, ако знаете кои лингвистични маркери я издават, ще умеете да я разпознавате и да я коригирате в собствената си реч.

На първо място пазете се от свръхкомпенсации. Нищо не издава комплекса за непълноценност, както саморекламата. Хората, които се намират в периферията на определена група или на обществото, са склонни да употребяват думи, подчертаващи именно принадлежността им към тази група. Докато ключовите фигури се стремят да не демонстрират своята съпричастност. Учените например изследвали сайтовете на международните летища: оказва се, че малките летища по-често подчертават своя международен статус, докато големите използват само името си. Възможно е да намерите оправдание в действията им – т.е. полезно е да напомнят на пътниците своя статус и за възможностите, които могат да им предоставят, тъй като те не са толкова очевидни. Но това много напомня на онези моменти, когато като малки крещяхме с цяло гърло за своя отбор (плуване, футбол, баскетбол) само за да покажем, че принадлежим към феновете.

Независимо, че неуверените в себе си хора настояват да бъдат част от група, те предпочитат да говорят предимно за себе си. Ниската самооценка се изразява с местоимения. До неотдавна много експерти вярваха, че използването на местоимението „аз“ е типично за властните и нарцистични хора, жадни за внимание. Но това местоимение също често сигнализира за унижение и раболепие. По-увереният в себе си човек често обозначава своята територия (и често се безпокои за това какво трябва да направи той, а не какво ще му направят на него). Човек с висок статус се фокусира върху обкръжаващата го среда, а човек с нисък статус се интересува само от себе си.

Неувереността се изразява не само в това как говорите, но и какво правите. Забелязвали ли сте как някои от колегите ви понижават гласа си, когато говорят, за да изглеждат по-авторитетни в трудни моменти? Или пък използват високопарни думи. Лингвистичната е увереност се появява, когато хората променят речта си,за да звучат по-солидно. Тя се появява в моментите, когато човек усеща, че езикът му сигнализира за неговата непълноценност. Той се опитва – съзнателно или не – си „наема престиж“от друга социална група, като избира нетипичен за него маниер на разговора. Явлението е изследвано от лингвиста Уилям Лебов още през 1960 г. Той установил, че в Ню Йорк представителите на висшата класа произнасят определени звуци, които гражданите от периферните части на града пропускат или добавят в различни думи. Именно „елитното“ произношение е цел в речта на много неуверени в себе си хора.

Лингвистичната неувереност има и по-екстремна форма – хиперкорекцията. Това е, когато реално или въображаемо граматическо правило се прилага в грешен контекст. В такива случаи опитите да се говори правилно водят до гротескни резултати.