Как жените забравиха да бъдат жени

Психологични промени на съвременния образ на жената и битката между половете.

Филмът „Секса и града” завладя женския свят и тези героини се превърнаха в преобладаващи образи от реалността. Жени търсещи задоволяване на липси, но опита чрез проба –гршка само увеличава тези липси.  Много от тях бродят в ноща търсейки забавление или запознанства с надежда да срещнат мъжа на мечтите си. Но, мъжете са малко , а жените много… И като погледнеш, свободни жени на различна възраст – какво голямо предлагане срещу малко свободно качество.

За жената и нейната еволюция

Изведнъж виждаш как голяма част от жените се превръщат в хищници търсещи своите мъжки жертви за „ поглъщане”. Самите жени  воюват помежду си, защото конкуренцията е голяма, а стойностната  мъжка стока е малко. С времето психологията на жената придоби мъжки синдром . Характеристики като активност, пробивност,агресивно „проникване”,рационалност и стремеж към власт са предпочитани от „нежния „пол . Жените се идентифицираха с „фалоса” , превърнаха се в „обезглавителки” и стремящи се към власт лидерки. Тяхната агресивна нагласа и съблазън събуди противоречиво отношение в мъжете. Когато става дума за секс, нещата се случват лесно, но когато се заговори за връзка проблемите и разминаването се засилват. Мъжете бягат от хищните жени, защото им създава усещане за объркване и психично кастриране . Стига се да въпроса кой е мъжа и кой жената? Как две „активности” да останат заедно, нали ще се активира нарцистична връзка пропита с достатъчни битки за надмощие. Жените се опитват да подчинят мъжа, показвайки, че владеят много роли и са добри в тях, започват да изискват  и чрез секс да контролират. Загубили търпение  или натрупали „настървение“ за доказване  жените се превръщат в незадоволени, вечно търсещи,оплакващи и материално зависими. И сред тези потребности къде остана нежността, приемането, беусловната любов и грижещата сила ? Нали постоянно живеем във време на промени -политически, икономически, психологическ… Защо да не кажем и на „полови промени“, та метросексуалността е на мода днес…

Еволюцията на жената създаде противоречие в нейната психичност, която прозира в думите и действията. Поглеждайки назад в миналото виждаме една ограничена като права, свобода и изявеност жена. Обществото бе задало конкретни  рамки в които да се движи – грижата за дома, децата,семейство и роднини, да не говори много, да не иска много… Една обслужваща роля,изцяло в услуга на другите. Идентификацията на жента е била Подчинение, Смирение и Ограничение . Жената не придобила психична стойност на ценност. Имало е време в което появата на момиче в семейството, не е било голяма радост, важно е мъжката рожба, чака се мъжкото „продължение”. Сякаш той износва и ражда нов живот, за да се продължи рода. Но, мъжа е бил боеца за знание и свобода. Балканският нрав е суров и принципен, патриархалните отношения са оставили своето семе върху психичния свят и себевъзприемането у мъжа и жената. Дълги години последната е изтласквала  свободната си воля и изява, личното желание и сила. Тази държана под похлупак енергия, сега във време на други възможности се отприщва с неудържима сила, като едно бясно куче дълго време държано на синджир.И жената започва да иска, да търси, да се конкурира, да „ поглъща“ знание, умение, власт, да контролира чрез  хистерична, дипломатична сила. Този нов образ хем привлича, хем отблъсква мъжа, който става вс е по-объркан и загубващ се. Но, заместването на едно поведение с крайно друго е белег на една и също проблематика. Жената отново е незадоволена, тревожна и търсеща… Все още не е достигала до баланса между двата полюса на активно-пасивно, на приемане и отдаване, но със сигурност се върви време на баланс. Хармоничният образ на жената е да бъде силна в мекотата си, а не в агресивната, налагаща позиция. Тя все още бори за надмощие в мъжкия свят, който е все по пъстър в половата си власт. В психологията на жената е закодирано да излъчва нежност, топлина , да въдворява любов, да дарява мир и грижа, да зарежда със спокойствие и да показва пътя на безусловната любов. Жената е силна с мъдростта и светлината, която предава. Мъжа е боеца и завоевателя. Така описани двете половини, приличат на белия и черния ангел, които хем имат нужда един от друг, за да се балансират енергийно, хем конфликтуват помежду си поради собсвената си различност. Това създава хаоса, противоречието и конфликтността сред които живеем.

Ново начало

За да се стигне до синхронно начало, трябва всяка една от половинките да стане самостойно цяло съчетавайки в себе си бялото и черното, активното и пасивното, а не да преобладава едната позиция за сметка на другата. Когато се постигне тази здравословна цялост, хората ще са приели хубовото и лошото в себе си , ще са толерантни към различността на другия, ще пуснат контрола и ще си предават властта без съпротиви. По този начин дразнимостта  и конфликта в отношенията ще изчезне. Всеки ще е станал по-осъзнат в собсвеното си Себе и във връзката със значимите обекти. Разбирането за обичта ще се промени. Да обичаш означава да освобождаваш, да се грижиш така, че обичания да не изпада в зависимост от теб-да даваш без да очакваш, да радваш без да изискваш, да приемаш без да променяш, да живееш тук и сега без обвинения от миналото и страх за бъдещето. А ние несъзнавано създаваме патологичната, зависима любов, която цели другия да има болезнена потребност от нас, да страда когато ни няма, да се променя партньора , когато нещо в него не ни харесва.

Искаме да ни оценяват, когато  даваме дар,  забраняване, за да контролираме, ограничаваме свободата му, за да сме „вечно“ заедно… Много двойки дори не си позволяват да се разделят, всичко си правят заедно, сякаш се сливат, слепват се. Дори изпитват несъзнавано чувство за вина, ако си позволят да правят нещо различно от двойката, да преживеят емоция сами извън диадата-връзката. Сякаш предават другия, поражда се наказващо чувство, че не може единия да се забавлява без другия…

Боже колко ирационални и вредни можем да бъдем. Хората започват да вършат неща които не желаят, да бъдат на места които не харесват, да се събират с хора които не чувстват , да са сдържани. И това, защото са с половинката си, която е хем важна за Аза, но и разделител от нещо, което подсъзнателно искат да правят сами. Появява се лъжата, фалша в отношенията. Ако това са епизодични моменти на малки компромиси  добре, но ако този процес се обслужва често това в един момент се превръща в проблем. Но, всеки го разбира в различно време. И това е част от Любовта, а при някои дори е разбирането за Любовта ? После се чудим, защо сме станали толкова агресивни и неудовлетворени? Защо воюваме с живота?

Борбата между половете

Като част от тази война е Борбата между половете, която все още присъства под някаква форма в пространството. Защо пак избираме битката?

Явно механизма за разрушение, дълбоко скрит в подсъзнанието ни непрестанно има нужда от удовлетворяване на силата си. Битката за надмощие, кой е ПО….. Архаичните страсти имат нужда да излизат на повърхността. Всичко да става като на колизеумите, хората се хранят от агресивното зрелище, зареждат се от пошлото, получават материал за говорене по масите . В каква стойност  и ценност живеем ? Този растящ нарцисизъм ще ни унищожи.  И мъжете и жените си имат силни и слаби страни. Важно е да се напаснем така с другия, че да има синхрон и разбиране за еднаквостта в добрите и лошите ни аспекти. Но, все още се учим, за да го достигнем това разбиране , което става с трупане на опит чрез  преодоляване на  трудности и кризи .

Опит, който датира още от сътворяването на Адам и Ева. Но, жените не предвидиха нещо много важно в тяхната обявена нарцистична еманципация, че когато те станат агресивно активни, мъжете ще станат неудовлетворено пасивни или грубо санкциониращи ги . Все крайности , които не ги удовлетворават. Но щом другия се държи крайно, това означава , че първо ние сме станали такива. Външния свят е огледало на нашия вътрешно-психичен.

Заключението

Но така е, „ Внимавай какво си пожелаваш” са казали хората. Жените искаха свобода, активност и власт, доре ето ги, но вече преминали здравата норма.  Много жени, за да оцеляват се оформят като самодостатъчни системи, засилвайки несъзнавано Егото си. И какво стана, мъжете стоят пасивни и наблюдават, а жените ги търсят и завладяват. Историята за самеца ухажващ и чакащ самката се разми във времето и вече е на изчезване. И мъжа стана мързелив, хареса му да си стои, защото знае, че му се „ падат” много женски които стоят „ свободни на пазара” и той без да се бори все някоя ще получи. Разменната монета за това стана много „низша”, за едно питие, за една дрешка, за една почивка. Любовта и отношенията във времето което живеем сега се измерват в пари и контрол, било то чрез секс или агресивно налагане. Съвсем естесвено е в този си етап на еволюция да живеем в ценноста на фолка и силикона, футболисти-манекени, лъскали черни коли карани от балкански тъмни субекти, политически интриги и вечното мрънкане на българина за некадърната власт, че не е оценен и нестихващото „ Немане“.

Къде е духовността , личната отговорност за нашето случване и безусловната любов ? Може би това са аспектите, които ще преживяваме в нашето бъдещо утре. Училището на живота продължава.