Как да спрете да обичате някой, който не ви обича?

Несподелената любов е добре описан феномен. В подобни „несиметрични“ отношения, особено ако са дълги, влизат хора, които в детството си са имали проблем с привързаността. Основната причина, която държи човек в подобна връзка, е невъзможността да осъзнае факта, че не е обичан. Ако осъзнае това и го приеме, е лесно да сложи край. Но именно този момент е най-труден и изисква огромна енергия.

Защо е толкова трудно да осъзнаем, че любовта ни е несподелена и да признаем очевидното? Работата е там, че обектът на тази любов заменя родителската фигура, която в детството е била липсваща или нецялостна. Да приемеш нелюбовта на родителя е крайно тежко и дори невъзможно. В анамнезата на обичащия човек във връзката той е в ситуация, при която родителите му не са го харесвали.

Протичането на тази нелюбов може да има различни проявления – това може да бъде постоянно неприемане или неприемане в отделни периоди, лошо отношение или отхвърляне, което няма никакво проявление. Причините за родителската липса на любов могат да бъдат много. Като възрастен този човек има когнитивен проблем – не е способен да осъзнае факта, че не е обичан. Включват се различни защитни механизми, които му позволяват да обясни по един или друг начин това поведение(на родителите и на партньора му по-късно).

Детската фантазия е богата и приема различни форми и оправдания на това поведение на родителите. Често дори се стига до обвинение за това, но не и до приемане на факта. Разликата между обвинението и приемането е огромна. Приемането на този факт означава отделянето от родителя, а обвинението – продължаването на връзката с него. Приемането е смело смирение с реалността, която не е по силите ви да промените. Не можем да накараме никого да ни обича и не можем да повлияем на миналото.

Човек, който обвинява родителите си, не признава факта за нелюбов, а изисква реалността да е различна. „Длъжен си да ме обичаш!“ – казва той. С това заявява, че не може да приеме да не бъде обичан. Чрез обвинения и изисквания продължава да поддържа връзката с родителите си, дори и те да не са сред живите.

Ако любовта на единия родител липсва, а другият я показва, тогава човек сам разбира, че единият родител има определни причини да не я показва и това не е от липса на любов. Тогава той разполага с достатъчно ресурси да приеме фактите. Но това е почти невъзможно за тези, които са имали единствен родител, който не е показвал любовта си. В този случай ресурси да се приеме нелюбовта лиспват. Като възрастен той ще остане във връзка с несподелена любов. Няма да осъзнае, че избраният от него човек не го обича. Той създава плътен воал от илюзии за защита от явните факти, с които оправдава поведението на родителя си. За да приеме и да се отдели от родителя си, с е изисква огромен ресурс да разчита на себе си и да премине периода на отделянето. От този момент нататък той вече няма да търси човек, който да играе ролята на родителя. Повече няма да търси несподелена любов.