„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.
„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.
А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.
Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой твърди, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас. В тази статия ще говорим за тях в общ порядък, защото разбирането на природата им е първата стъпка към сбогуването с тях.
Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?
Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.
Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.
Как да преборим страховете си?
1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.
2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.
Когато те обземе страхът, затвори очи, вдишай и издишай дълбоко и осъзнато пет пъти и си кажи на глас или на ум: „Въпреки че се страхувам, аз се обичам и се приемам безусловна такъв, какъвто съм“. Повтори го. После пак. Прави го, докато усетиш приемането. Да застанеш зад себе си и да се подкрепиш цялостен и автентичен, с всичко хубаво и лошо, което носиш, без критика и осъждане, дава огромна мощ.
3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш“, „не се доверявай на непознати“, „пари се печелят трудно, пази ги“, „хората са лоши“, „трябват връзки за всичко“, „смисъла на живота са децата – за теб живея“… Може да се изброява до безкрай.
Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.
4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са умрели от паник атаки и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?
5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале. Ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Изправи се срещу страха си и направи първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?
6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.“
Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти наистина е мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.
7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Много често той е симптом за нещо, загнездено дълбоко в дебрите на подсъзнанието. Симптомът е приятел, който те известява за опасността. Ще му се ядосваш ли или ще се опиташ да чуеш какво има да ти каже и накъде се опитва да те заведе?
8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.
„Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи“. Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк“ се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх“, на другия „надежда“. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.
Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.
Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:
1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.
2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…
3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.
Помнете, страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
******************************************************************************
Накратко: Страхът е естествена част от всеки от нас и вместо да му се ядосваме и да недоволстваме срещу него, е по-добре да го приемем и опознаем. Дори самата ни съпротива срещу него го усилва и захранва.
Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.
Още по темата за страховете, както и ефективни техники за справяне с бърнаут ефекта, тревожност и паник атаки, очаквайте в понеделник – 20.03, от 16 часа – Facebook Live в страницата на център Емпатия в социалната мрежа.
******************************************************************************
Авторът Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.
Елена е сертифицирана и като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждне на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми http://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Ежеседмично гостува като специалист на следобедния блок на Канал 3 по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.
В индивидуалната работа с клиенти използва еклектичен подход, комбиниращ методи от коучинга, енергийната психология, хипнозата, Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите, първичната терапия и позитивната психотерапия.
Вярва, че всеки човек има естествени ресурси за справяне и активирането на собствения потенциал за самопомощ, е в основата на решаването на проблемите. Обръщането към себе си, опознаването, изчистването на блокажите, травмите и ограниченията помагат да прекосиш мочурището и да построиш здрава основа за живота, който искаш. За нея психотерапията е общуване сърце в сърце и подхожда към процеса с приемане, автентичност и отговорност.