Какво не е наред в мен, с какво съм го заслужила, къде греша? Как да намерите отговорите, когато сте в конфликт със себе си?

ПИСМО

„Здравейте!

На 36 години съм, разведена съм, с едно дете. От 5 години имам връзка с мъж, който ме крие от родителите си. Аз не ходя никога в неговата къща, когато те са там. На семейните събирания ходи сам и това ме наранява много. Исках да живеем заедно в моята къща, да създадем семейство, дори да имаме дете, но той ми отказва. Почти всяка вечер идва при нас, вечеряме, говорим, гледаме телевизия и после си тръгва. Напоследък обаче стана сприхав и дори агресивен, не правим секс, непрекъснато се караме. Обичам го, защото много се грижи за нас и е повече от баща за детето ми, но съм объркана. Не разбирам какво се случва и защо?“

ОТГОВОР

Oще от първото изречение ме обзема  смущение и ме завладява мисълта, че нещо отдавна не е наред във връзката Ви. Идеята, че психични или физични аспекти от Вас трябва да се крият  или още по-лошо – цялата  да бъдете скрита, не ми звучи хармонично и „здравословно“. И то от родителите на партньора Ви… Пет години са достатъчно дълго време, за да се преодолеят прегради, свързани с Вашата лична заявка като двойка и да се покажете като такива пред значимите Ваши близки – приятели и роднини.

Вие страдате и се натъжавате от този негов избор – това е естествена реакция на защитата на Аза. Приятелят Ви сигурно демонстрира неглижираност, казва Ви, че си внушавате, но истината за Вас е, че влизате в конфликт със себе си и търсите отговори. И съвсем естествено идва въпросът „Какво не е наред в мен, с какво съм го заслужила, къде греша?“

Не знам дали сте споделила с него какво чувствате, какво Ви прави тъжна и какво Ви липсва, но сякаш не си позволявате  да бъдете открита и искрена. Забулвате истината за болезненото чувство във фалшива усмивка и от страх премълчавате с примирение. Нужно е да заявите себе си, независимо от неговата реакция.

Страхувате ли се? Какво ще загубите, ако потърсите начин да бъдете приета? Важно е човек да заяви себе си в своята различност от другия и да постави собствените си граници – какво допускате като компромис и какво не сте готова да приемете. Трябва да имате активна позиция, като не позволявате на себе си да се поставяте в ситуация на обезценяване. За 5 години нямате приемственост и принадлежност в двойката. Колко сте готова да чакате, нужно ли е без гранично търпение? Крайностите не са полезни за никого!

От писмото Ви усещам сякаш партньорът разделя „парчета“ от Вас с идеята „тези ги харесвам, а тези не“ и затова ще ги крием от света. Той като малко момче се крие и не смее да се заяви и да сподели избора си с родителите, сякаш прави нещо нередно. Но в това можем да видим и важната стойност, която носите за него. Човек крие нещо, защото се срамува от него или защото се страхува  да не му го отнемат. По този начин може да иска да покаже на родителите си, че те не контролират всичко, че той може да създаде връзка, в която те нямат място. Но е възможно и влиянието на родителите да е толкова силно, че той да не може да създаде семейство извън това, което го е създало… (Това са аналитични интерпретации, които не са доказани като хипотези и може да са несъзнавани от човека.)

И двамата сте несигурни и объркани в собственото си разбиране и познаване на Аза , което се проектира и във вашите отношения… Сякаш  сте му нужна, за да поемате  това, което той не може да направи за себе си.

Каква е реалността?

Казвате, че се страхувате да не го изгубите, но Вие дори не разбирате, че го нямате във връзката си. Той отдавна Ви е напуснал с това, че не инвестира във Вас като жена, партньор и желан субект. Какво Ви дава реално той – присъствие за вечеря, пълнота на дивана пред телевизора, мълчание и агресивно отношение… Какво обичате в него – че Ви крие, че Ви ползва като нужда да се нахрани при вас, да си поговори за натрупаното, за да се разтовари, че не Ви желае като жена, че е сприхав, че си тръгва, когато се напои или когато му стане скучно… Това ли ще Ви липсва, това ли е любовта за Вас?

Ще Ви цитирам: „Обичам го, защото много се грижи за нас и е повече от баща за детето ми, но съм объркана….“  Не Ви ли се струва изкривена и перверзна тази истина за любов? Вие показвате на детето, че избирате, разбирате и цените грижата на човек, който не Ви желае, обижда Ви, крие Ви, тръгва си вечер от Вас и Ви прави тъжна. Това ли го прави „грижовен“? Не разбирам как може да е добър за детето Ви, а спрямо Вас да има такова отношение…? Мисля, че детето няма нужда от такава грижа и такъв „бащин“ модел. Ако Вие страдате и сте объркана, със сигурност и то така се чувства.

Време е да излезете от тази илюзия и да тръгнете в друга посока. Всяко различно действие от досегашното, ще Ви даде нов опит – дали в тази връзка или в друга. Ако правите едно и също, ще преживявате един и същ опит, ще се въртите в същата травматична ситуация.

Как да постъпите?

Страхът не е добър приятел, прави Ви слаба и податлив на влияние, блокира Ви в перверзния комфорт. Вие сама трябва да цените себе си, да се уважавате и да разчитате на интуицията си. Всеки е пророк на собствената си съдба, изборите ни са лична отговорност, щастието личен избор и мислите са лично производство. Вие с Вашите действия, език и начин за справяне и лични граници сте пример за детето си.

В сегашната ситуация детето не е щастливо. Желаете да го предпазите да не преживява това, от което Вие страдате – от липси и съмнения с себе си. Но рискувате да направите точно това, защото Вие избирате да сте в тази ситуация. Помнете, децата  повторят модела! Детето си има баща, защо искате да му намерите друг, на когото да му приписвате стойност на „повече от баща“? Възможно е Вие самата да сте имала липсващ психически или физически баща и сега да търсите в мъжа до себе си сигурния покровител, като компенсация на конфликтния баща… Или майка Ви е страдала от подобна житейска история и Вие несъзнателно да я повтаряте. Защото децата остават „лоялни“ към родителите си, като заприличват на тях като възрастни. Истината и скрита е в Вас.

От реакциите и отношението на другите, ние можем да учим и за себе си. Да видим скрити за нас истини. Другите са огледало на изтласкани, подтиснати аспекти от нашия Аз. Вие сама се подценявате, не се заявявате, не боравите здравословно с агресивните си импулси, трудно казвате Не, показвате готовност да търпите. Сякаш във Вашето разбиране за Любов стоят агресивни и отхвърлящи елементи. Защото казвате, че обичате и желаете човек, даряващ Ви с това. Тогава не се чудете, че той също Ви обича по един изкривен начин като не Ви цени, като взима решение вместо Вас, че е агресивен… Та нали трябва да направите едно цяло. Разберете, че, за да получавате това, Вие първо сте го приела и сте си го случила сама на себе си. Вие не се цените и се съмнявате в себе си, трудно взимате решение от страх и търпите, самата Вие не си позволявате агресивно заявка, за да се отстоите в личното си право на щастие.

Нещата в началото се случват в нас, после другите ги продължават. Така абдикираш от своята отговорност за щастие и предаваш тази власт в ръцете на другия и ти започваш да бъдеш зависима от него. Това не е здравословна и полезна любов. Това е зависимата любов, която е пропита с много емоции и конфликти на липси.

Магдалена Ангелова – клиничен психолог