За да разберете наистина какво е релакс и отпускане, трябва да знаете какво е напрежение. Напрежение това е съзнателно усилие, импулс, действие или вълна в посока от точка А към точка Б, без значение какви са тези точки: два съседни неврона или два съседни града.
Напрежението се случва съзнателно – контролирано е от „АЗ“, най-малкото изглежда така. Всяко нещо, направено от всеки, изисква усилия. Но какво трябва да направите, за да се появи спокойствие в момента, в който сте под напрежение? Можете ли да направите нещо съзнателно, за да постигнете релакс?
Може да започнете да изследвате себе си. След това и заедно с партньора си.
За да постигнете отпускането, трябва да забележите напрежението.
Ако има напрежение, а не сте го забелязали, значи не знаете за него, за вас го няма. Не го възприемате. Не го възприемате, но него го има. Например човек, който живее в близост до ЖП гара е спрял да възприема шума на влака, свикнал е с него. Но той съществува. Така че, в началото трябва да забележите напрежението. Ако става дума за психиката, трябва да го признаете.
Какво се случва после?
Забелязали сте напрежение – как да се справите с него? Ако сте любопитни, вероятно ще се опитвате да правите или да не правите разни неща и ще се наблюдавате как се чувствате в различните ситуации и какво ви помага. Въпреки че се случват и съвпадения, можете да определите кое ви действа отпускащо – не бързайте, експериментирайте, продължавате да изследвате. Рано или късно ще разберете, че нито едно съзнателно действие не може да „включи“ релакса. Вълшебно копче за отпускане няма, но има за включване на напрежение. Но бутон за връщане назад няма. И попадате в задънена улица! Само когато разберете, че няма какво да направите, за да се отпуснете, ще усетите колко малко или бързо минаващо е това, което ви помага да се отпуснете.
И това е ключовият момент! От умора е възможно съзнанието ви да спре да действа и да започне само да наблюдава. Забележите ли напрежение, започнете само да го наблюдавате. Да го гледате, да го осъзнавате. Напрежението ражда безизходица понякога, която пък води до истинско отпускане.
И, наблюдавайки, постфактум ще забележите, че няма никакво напрежение. Самия момент на отпускането вероятно ще пропуснете, но това е така, тъй като нямате никаква роля за това отпускане – то се случва само, някак естествено и незабележимо.
Но постепенно ще разберете, че отпускането не идва само с наблюдение и нищо-не-правене – достатъчно е да седите в наблюдение, но и да присъствате с цялото си внимание, не да бягате от момента. Само така може да постигнете релаксацията.
Ако сега стиснете ръката си в юмрук, ще трябва да положите усилие, за да я държите стисната в юмрук. Но да се отпуснете, няма да ви коства никакво усилие. Т.е. как да свивате и да отпускате юмрука си, за вас е познато, разкрили сте как става. С т. нар. фоново напрежение (шума от влака) е различно. То е незабележимо, неразкрито, а докато е неразкрито, него сякаш го няма.
Единственият изход, който е достъпен за вас, е наблюдението. За всички. Дори и да не знаете какво се крие във вашия фон (какво напрежение, дискомофорт или тревога) – достатъчно е да се оставите да наблюдавате. Фонът постепенно ще започне сам да ви се разкрива. Без да полагате никакво усилие и напрежение.
Изходът е просто безусилното наблюдение и възприемане.
Да бързате, да се стараете излишно да разкривате какъв е фонът и как може да ви стане по-комфортно и приятно – това са безсмислени усилия. Те са точно обратното на наблюдението. Ускоряването на процеса не е решение – това е сякаш да се опитате да ускорите процеса на излюпването на яйцето или на растежа а тревата.
Ако обаче пълноценното наблюдаване без бързане, значи познавате изхода от всяка житейска превратност: от болките в коленете до свиването в стомаха и копнежа по изгубеното.
Тогава морето наистина ви е до коленете.