Нощите, прекарани с нелюбимите любими, са много дълги. Да останете или да си тръгнете? Този въпрос ви вълнува всеки ден.

Често по време на терапии се случва да изправям клиентите си пред съществени избори. Това е трудно не само за тях, но и за мен. Именно един такъв труден избор е „Да си тръгна ли или да остана?“ Важно да се анализират внимателно и двата варианта и възможноте мотиви за решение.

Кои критерии определяме като „мъртви“?

• Безразличие и нежелание да се „доказвате“ пред другия
• Самотни заедно – партньорите живеят като съседи без емоционална близост: „съседи по легло“
• Паралелен живот – всеки от партньорите го води
• Нежелание да се променя каквото и да било в отношенията, независимо, че не устройват нито един от двамата
• Липса на емоционални реакции
• Липса на планове за бъдещето
• Липса на сексуално желание един към друг

По-скоро са интересни причините, поради които хората продължават да живеят в такива отношения. Какво свързва двама души в такива отношения, които не носят радост на нито един?

Чувства

Наличието на такива в един от двамата може да закрепи „мъртвите“ отношения на определено ниво. Ето някои от тези чувства.

СТРАХ – едно от най-силните чувства. Той сковава и не позволява движението напред. Различни видове страхове може да задържат такива отношения: как ще живея по-нататък? как да започна нов живот? ще успея ли? как да живея сама? какво ще кажат другите хора? Още един вид страх от раздялата е очакването на възможни негативни реакции от партньора: гняв, злоба, обвинения, отмъстителност.

ВИНАТА е резултат от усещането на партньора, че той носи отговорност пред другия. Тя може да бъде активно поддържана от другия партньор с цел да задържи отношенията на етапа, на който са. Основното послание в тази ситуация е следното: „Ако не си ти…“  Токсичното ниво на вината е това, което пречи на партньора да вземе решение, изправен пред избора „Да остана или да си тръгна?“. Той усеща сякаш ще направи предателство. Страхът и усещането за виан са присъщи и на двата пола – няма „мъжко или „женско“ чувство.

МАНИПУЛАЦИЯ

Партньорът отправя следното послание: „Не мога без теб.“, „Няма да живея без теб!“, „Ако си тръгнеш, ще умра!“. Тези послания задържат „мъртвите“ отношения – те създават усещане за за особена собствена важност и отговорност за живота на партньора.

ИДЕАЛНИЯТ ПАРТНЬОР

Всеки партньор има свои качества! Мъжка сила или женска нежнсот са варианти. Образът на партньора като безупречен е това, което заставя другия да не може да си тръгне.

ЖИВОТ С ПАРТНЬОР, КОЙТО ИМА НУЖДА ОТ ВРЪЗКА ТИП РОДИТЕЛ-ДЕТЕ

Става дума за тип отношения, наречени  комплементарни (вариант на отношенията със зависимост) – по принципа родител-дете. В такива отношения партньорите се опитват да се доберат до това, което не са получили от своите родители. Сред тези потребности са например безусловната любов и безусловното разбиране. Поради важността на тези изисквания често тези бракове се оказват устойчиви.

Да излезете самостоятелно от „мъртви“ отношения не е лесно. Понякога в ролята на тласък за действие за изход от ситуацията може да бъде житейска криза, която актуализира екзистенциалните фактори: страх да не пропилеете живота си с човек, когото не обичате. Този страх е неизбежен спътник във всички възрастови кризи на човек. Но той може да бъде пробуждащ за промяна. Но това може да се случи само за осъзнатия и разбиращ човек, За съжаление често кризите се случват преди това осъзнаване.

Във всички гореизброени причини, лепилото за „мъртвите“ отношения е зависимостта в различните й видове:

• Високо ниво на емоционална зависимост
• Ниско ниво на диференция и недостатъчна автономия на партньорите
• Проблем с психологическите граници.

Всички тези факти силно затрудняват самостоятелният изход от сложни ситуации в отношенията. Най-добрият вариант е да не чакате поредната криза в отношенията, а да се обърнете към професионалист за помощ и заедно с терапевта да разгледате всички „ЗА“ и „ПРОТИВ“ възможния избор.