Имаш себе си: ще се справиш!

Asia girl hands steel net behind cage.

Това, което се случва, когато всичко изгуби смисъл – от необикновена умора, обида, разбито сърце или загубено доверие… Когато се включва автопилотът и се изключват чувствата, изгасват вътрешните светлинки, а душевният компас излиза от строя… Именно тогава се случва – изведнъж и неочаквано идва момент, в който само след едно вдишване и издишване отчаянието се разсейва и в най-трудните моменти настъпва покой. Като например след дълъг плач или приключване на крайно трудна задача – вътре в нас сякаш се разлива светлина и се усещаме като в прегръдката на Бог.

Появява се от самосебе си, сякаш лежи дълбоко в нас, сякаш това е нашата същност – закриляща ни и подкрепяща и. Тя е доста по-силна от нас – поне в сравнение с категориите, в които сме свикнали да мислим за себе си. Няма нищо общо със самочувствието ни и самооценката ни, нито с мнението на околните за нас.

В психологията Азът се нарича Архетип, който отразява дълбокия център на човек, неговата цялост. Може да я почувствате като гръбнак на кит, който лежи на дъното на океана. Нещо необратимо и непреходно, което е във вас, докато вие се биете с бурите по повърхността. Вълните ви заливат, водата изпълва носа и ушите ви, носите се като хартиена лодка по повърхността й, изгубвате брега от поглед…

По принцип е нормално животът ви да се преобръща с главата надолу и да губите почва под краката си. Нормално е и да очаквате от другите да ви дадат това, което те не могат: от студените хора – емоции, от глупавите – решение, от мрачните – радост и настроение. И вместо да позволите на другите да живеят живота, който искат, вие поемате на кръстоносни походи за благите си намерения – да ги промените, да им помогнете, да разрушите модела им. И, когато не се получава (а всъщност почти никога не се получава), се разочаровате, съжалявате за загубеното си време и сте съкрушение.

В такива моменти, когато нямате повече сили да съчинявате мечтите си и да виждате смисъл, една сутрин се събуждате и внезапно усещате, че започва нов ден с нова енергия. Причината е ресурсът – имате го, сякаш появил се от никъде, но всъщност е вътре във вас.

И променяте отношението към себе си – ставате по-благи и по-мили, щадите се, пазите се, утешавате се. Временно изключвате тревожния си мозък. Задачата на вашия Аз е да поеме юздите ви, да ви запази, да ви гарантира, че ще останете невредими и ще излезете цели от драмата в живота си. На вътрешния ви дълбок Център не са му нужни вашите намерения и излизане от зоната на комфорт. Той е като защитен кабел срещу претоварване на мрежата, личен фен клуб, който безусловно и винаги е зад вас. Особено в моментите като „Хюстън, имаме проблем!“

Особено тогава!

„Имам аз, ще се справим!“– повтаряйте си тази фраза всеки път, когато усетите, че сте на ръба, че сте сами срещу целия свят и че помощ не идва отникъде. И в момента, в който отпускате ръце и рамене и си казвате: „това беше, все едно ми е какво ще става“, неочаквано изпод краката ви усещате силата, която казва: „не, това не е краят, това е началото“.

Това е точката на събирането ви. Това е моментът, в който сиказвате: „след като толкова години съм преживял различни обстоятелства и хора, значи мога и сега – да се адаптирам, да се променя, да изплувам.“ Елате на себе си, незаивисимо колко дълъг е пътят. Независимо какво казват другите, независимо от очакванията им. Защото през какви вътрешни битки сте минали никой няма да узнае, но всеки вижда какво сте в СЕГА – истински, смели и живи.

Не се притеснявайте, че няма да оцелеете – разтворете се като мъгла сред тревогите си. Дори и в това, което ви се случва, да виждате края на света, помнете – колко пъти сте минавали през подобни ситуации? Наистина, колко?

Тогава ще имате възможностите, които ви трябват – те са вътре във вас.

Затова нека пътят се разрушава, нека се чупи мостът: вътре в себе си вие имате това, което ще ви спаси и излекува. Само му се доверете. Само слушайте себе си. Само не забравяйте: „Аз имам себе си!“