Зрялата любов: свобода, която прави човека по-силен

ЛЮБОВТА Е ЗРЯЛА ИЛИ НЕЗРЯЛА

Какво е любовта? Знаете отговора от много произведения на изкуството и литературата,които се опитват да обяснят любовта. Това чувство остава едно от най-приятните загадки в човешките взаимоотношения. Как да си обясним факта, че един човек, който смятаме за добър и достоен за любовта ни, не можем да обикнем. А друг, който не е така достоен, превръщаме в единствения си любим! Не е ясно…

Това е чувство, което ни кара едновременно да страдаме и да бъдем щастливи. Това е една от най-мощните мотивиращи сили, които движат човек. Мъдрите хора са казали: идваме на този свят с една цел – да получим любов и да я дадем.

ЛЮБОВТА ИСКА ЗАГРИЖЕНОСТ

Как да погледнем на това състояние от психологична гледна точка?

Алфрид Ленгле, психотерапевт и основател на австрийската школа по екзистенциален анализ, казва, че любовта е родство по същност – свобода, която прави човека по-силен , по-истински, по-същностен. Любовта прави човек великодушен, да иска да споделя с другите. Това е усещане, което се оценява като голяма ценност, която именно трябва да бъде обгрижвана, за да бъде съхранена. Затова се грижим за здравето на другия, за негови сън, за неговата почивка, искаме да му дадем най-доброто. Ако нещо става с любимия ни, страдаме и ние.

Любовта, която нищо не иска в замяна, е зрялата любов. Тя е насочена към това, което дава, а не към това, което получава. Насочена е към съвместно преживяване на радост, насочена е към взаимната помощ в растежа един на друг на двамата, към заедност в бъдещето.

ДУМИТЕ НА ОБИЧАЩИЯ

Какво говори зрялата любов?

„Колко е добре, че те има на този свят. Такова щастие е, че мога да общувам с теб, да изкарвам време с теб, да ти помагам в развитието, да вървим по пътя заедно и да се радваме един на друг.“ Зрялата любов не затруднява, а помага на човек да се развива.

Когато единият казва: „искам да се науча на нещо“, зрялата любов казва: „толкова се радвам, че си посветил времето си на нещо, което е важно за теб. И макар и да се виждаме по-рядко, ще го преживея!“

Незрялата любов ще започне да крещи: „неее! А аз?! Без теб ще умра, ще ми бъде тъжно и самотно!“ Незрялата любов изисква внимание, а зрялата го дава. Зрялата любов е толкова свободна, че дава отдава тази свобода. Толкова, че позволява на другия да „напусне“ тази любов. Дори и под заплахата от чувство на самота и тъга. Но, ако другият иска да си отиде, значи той има нужда да намери себе си другаде.

ИСТОРИЯ ЗА ЗРЯЛАТА ЛЮБОВ

Ще ви разкажа история за мъж, който е живял 20 години с една жена, а след това й казал, че я напуска, защото обича друга, която е по-млада, по-весела, по-интересна… Но представете си как в момента, в който той си събира вещите, вижда как жена му отваря бутилка шампанско и му казва: „Толкова се радвам за теб, че в живота ти има нова любов,това е такова щастие.“ След седмица той се върнал при жена си, като й казал: „От ангела никой не си тръгва.“ Не знам дали е истина тази история, но реакцията на жената е пример за зряла любов.

НЕЗРЯЛАТА ЛЮБОВ

Каква е разликата между зрялата и незрялата любов? Ако истинската зряла любов можем да наречем виждаща, то незрялата любов (в това число слагам и влюбеността) можем да наречем сляпа.

Влюбеността вижда другият не такъв, какъвто е, а този образ, който имам АЗ в главата си за ДРУГИЯ. В този образ има повече от МЕН самия, от моите желания, отколкото от ДРУГИЯ. Незрялата любов идва от вътрешния дефицит и иска да го запълни за сметка на другия, иска повече да получава и да владее, без да споделя с другите. В незрялата любов човек гледа повече себе си.

КРИТЕРИИ ЗА ЗРЯЛА ЛЮБОВ

• В зрялата любов човек се нуждае от връзка, но не е зависим от нея.

• В отношенията има доверие и вярност.

• Пространството в отношенията е такова, че има място за взаимно уважение, право на всеки партньор за развитие, да се реализира не само във връзката, но и отделно – със своите интереси и ценности.

• В зрялата любов човек се вслушва в партньора си, без да страда собствения му живот и да пренебрегва собствените си преживявания и ценности.

• Партньорът в зрялата любов може да обсъжда с другия не само това, което му харесва, но и неприятните моменти, свързани с отношенията им, да търси компромиси и път за разрешаване на конфликтите. Това двамата правят на основата на взаимното уважение.

• Истинската любов винаги е пълна със смисъл и търси съвместно съзидание. Често такъв плод са децата.

• Зрялата любов вижда човека не такъв, какъвто иска, а какъвто е, с всичките му слабости. Тя го приема с неговите несъвършенства и го обича какъвто е, без да се опитва да го променя.

• Рано или късно в своя партньор забелязваме черти, които не ни харесват и не са ни близки. Но, ако в нещо, което лично за нас е важно, той е добър и ни харесва, и го приемем в неговата цялост, това е знак за зряла любов.

Няма принципи, има хора. Да обичаме човека, а не неговия образ, е трудно, но възможно. А това да изискваме от другия да ни посвещава целия си живот, да живее според нашите интереси… – това го оставете: опитайте се да го направите сами за себе си. Не го очаквайте от никой! Тогава ще имате по-малко претенции и поводи да бъдете неудовлетворени. Пространството, което правите за любовта,ще бъде свободно, леко и в него ще се живее приятно, ще се диша с лекота.