Освен въпроса в заглавието, имаме и още: имате ли цели, които ви мотивират да се движите напред в живота? Цели, които ви дават сили?
Или ги имате, но позволявате на други хора, събития и обстоятелства да ги изместят на втори план? Позволявате на другите да нарушават собствените ви граници? Имаме какво да ви кажем.
Тук няма да описвам конкретно ваши или мои ситуации, които се случват в живота ни. Всички те се отнасят за едно нещо – позволяваме на хора, пространство, обстоятелства да се ползват от времето ни, от енергията ни, заради нашите заблуди и ограничения на ума.
Чували сте изречения като: „Не трябва да сме егоисти! Трябва да сме добри! Трябва да помагаме на другите! Жената е длъжна да се грижи за мъжа! Мъжът е длъжен да носи отговорност за всички!…“ Всеки от нас има кука, на която се закача, уловен е всеки път и не прави нищо по въпроса повече да не се случва това. Защото не разполага с достатъчно сили. Как да балансира между даване и взимане, между себе си и другите? Но като начало да започнем с това, че няма как да дадете каквото и да е на другите, ако вие самите сте пусти, празни отвътре. Ако не сме направили нищо за себе си (за да се „напълним“), какво бихме могли да дадем?
Подходяща за това, което искам да ви кажа, е една еврейска притча.
„Живяло бедно еврейско семейство. Много деца, а пари никакви. Бедната майка работила до изтощение – готвила, перяла, чистела, но и крещяла на децата си и се оплаквала шумно от живота си. Веднъж отишла при равина и го попитала как да направи така, че да бъде добра майка, да гледа децата си с усмивка и да не се оплаква от живота си? След като си тръгнала, тя сякаш се превърнала в друг човек. Не, в семейството все още парите не достигали, а децата не станали по-послушни, работата също не намаляла. Но майката вече не крещяла на децата си, а от лицето й не слизала усмивката. Всяка вечер, след като свършвала цялата си работа, тя се заключвала за малко в стаята.
Децата се измъчвали от любопитство и една вечер нарушили забраната, като надникнали какво правя всяка вечер майка им в стаята. Били много учудени: тя се наслаждавала на чай със сладки. Децата веднага започнали да се сърдят и да крещят: „Мамо, какво правиш?А за нас?“ Майката им отговорила: „Искате щастлива майка, нали? Правя точно това!“
В тази притча не става дума за егоизъм, а за необходимост за нашето съществуване, за да можем да разкрием възможностите си и да постигнем вътрешна хармония със света. Само ако сме удовлетворили собствените си потребности и осъзнали собствената си значимост за самите себе си, можем да направим първите крачки към нуждите и желанията на другите.
Трябва да споделяме сила, а не слабост! Любов, а не пустота! Мир в душата, а не гняв! Но ние опустошаваме себе си заради другите, но не защото сме добри и състрадателни. Работата е там, че вътрешните ни цели нямат никаква тежест. Нужни са ценности, за да можете да кажете, че някои неща имат повече значение за вас от това да предпочетете другите пред себе си. Но, както показва животът, ако няма цели, няма и желание. Или обикновено целите имат „външен“ характер: апартамент, автомобил, успешен брак, луксозна ваканция… Ето как умът ни и енергията ни са насочени към външни аспекти в живота. И дори нямате причина да се вгледате в себе си и да разберете какво искате всъщност от живота?
Надявам се да ви мотивирам да започнете да живеете за себе си, да не бъркате любовта към себе си с егоизъм и най-важното – да започнете да действате!
Налага се за тази цел да подредите приоритетите си.
ЗАТОВА СИ ЗАДАЙТЕ НЯКОЛКО ВЪПРОСА.
# Накъде отивам?
Представете си живота си като път, като линия, по която вървим от раждането си до днес. Сравнете тази линия с вашите цели – по-малките ги сравнете с малки дупки по пътя. Така ще узнаете накъде ви води той. Върти ли се той в кръг или ви води напред?
# Имам ли голяма вътрешна цел?
Каквато и да е тя: хармония в себе си, познанието на безусловната любов, разширяване на съзнанието, радост от живота – каквато и да е, тя винаги има огромно интимно и особено значение за вас. Именно това ви води към пробуждане: получава се разделение между мисленето ви и разума ви. Вашите устойчиви интереси и големи вътрешни цели ви дават това усещане, което може да ви даде постигането на мечтите ви.
# Колко енергия отдавам на тази моя цел?
Замислете се, колко време на ден отделяте за постигането на голямата си цел в живота? Колко време отделяте само за да се насладите на самия процес?
# Искам ли да трупам енергия, за да постигна тази цел?
Това означава – искате ли да стигнете в дълбочината на това състояние? Например, ако вашата вътрешна цел е да достигнете единение с Вселената. Вие постигате това единение чрез живописта – готови ли сте да се занимавате с това, да изучавате великите майстори?
# Струва ли си да живея заради тази цел?
Носи ли ви това състояние вътрешна радост и лекота в живота? Колко е ценно това? Поражда ли във вас желание за действие?
# Какво съм готов да направя за постигането на тази цел?
Готови ли сте да се откажете от мързела си или от желанието си да „се поровите“ в социалните мрежи? Или да помолите близките ви да неви търсят за помощ и сами да се опитат да решат битовите си проблеми? И да откажете да слушате за пореден път съседа си как се оплаква и жалва от всичко?
И, ако вече имате цел и искате да я постигнете, какво значение има, че на някой друг му е нужна вашата енергия заради неговите баналности? Една от най-големите загуби на енергия е да позволявате чрез глупости да се самоунищожавате!
Започнете да се цените! Ценете своята енергия и своето време! Любувайте се на голямата ви вътрешна цел и я следвайте! Уважавайте я! Развивайте я! И съвсем скоро тя сама ще започне да ви „храни“! Именно тя ще ви дава енергия, сили и възможности да постигате външните си желания и цели! Силата на творението се заражда в нас и излиза от дълбините на съществуването ни навън.