Grayscale closeup portrait of senior man sitting with hands together and thinking deep. Front view.
Трудностите, които идват в живота ни, имат два плана – външен и вътрешен. Мъдерците казват, че човек има две реалности, в които съществува.
Личността е душата. А това, което виждаме в огледалото и можем да пипнем и да усетим, е тялото. То съществува на две нива – фино тяло или тяло на психиката, и физическо тяло. Личността е душата, която е влязла в света и преодолява трудности на тези две нива.
Трудностите на физическо ниво – това са различните проблеми и ситуации, които ни безпокоят във външен план. Но проблемите на грубия външен план дават отражение на финото тяло, т.е. безпокойството е и на психическо ниво. Това са вътрешни трудности – различни преживявания, вътрешна болка, която изпитваме.
Живеем в среда, която постоянно ни дава поводи за безпокойства – вътрешни и външни.
Трябва да разберете, че животът е построен върху закона на любовта. Но ще попитате: „Как тогава ме мъчат толкова безпокойства?“ Всичко е много просто.
Ще ви разкажа история, която ми сподели една майка. Синът й бил а около три години. Сложил лявата си ръка на мястото в касата на вратата, там където става взаимодействието между самата врата и касата. Малкият искал да провери какво се случва точно. Започнал с дясната ръка да дърпа вратата, а майката наблюдавала, защото виждала, че ситуацията е безопасна. Любопитството й надделяло. Малкият все още не осъзнавал какво се случва. И тъй като координацията му все още не била достатъчно добра, той придърпвал вратата бавно. И така, лявата ръка се намирала в дупчицата на касата, а с дясната той придърпвал вратата. Постепенно вратата започнала да се притиска в касата, а с лявата си ръка малкият усещал, че пространството става все по-тясно и по-тясно. Отначало започнал тихичко да стене от усещането, след което болката се засилвала, но той продължавал с любопитство да придърпва вратата. В дясната му ръка било любопитството, а в лявата – тревожността.
Отдясно любопитството му нараства, но отляво безпокойството също нараства. Той изпитва две различни емоции едновременно. В крайна сметка започнал да крещи от болка. Когато това се случило, майка му отишла към него и спряла дясната му ръка.
Този пример е идеален за картината на живота ни. Защото тези безпокойства, които изпитваме, са реакция на нашите погрешни действия. Често болката, трудностите и страданията оценяваме негативно.
Същността на нещата е в това, че светът ни предлага да се учим. Ако правим нещо не какво трябва, той ни причинява болка. Защо? ЗА да коригира някои наши постъпки и действия, защото сме нарушили закона на Вселената. Но, ако започнем да действаме в съответствие с върховните закони, болката и страданието напускат живота ни.