Защо е важно да не спирате?

Наясно сме, че всяка трудност или проблем в живота на човек е начин да му бъде дадена възможност да разшири представите си за живота (за хората, за света, за своите възможности), т.е. да доближи своята представа до реалната.

Проблемът е своеобразен начин за въздействие на обстоятелствата върху човек, които го карат да се освободи от собствените си ограничения. И, ако човек подхожда към решението на проблемите с тази гледна точка, те ще се решават по най-добрия за него начин, а като „бонус“ ще придобие нов начин на поведение и разбиране към живота.

В процеса на решаването на проблемите и на преминаването през трудностите, първото нещо, с което се срещате е т. нар. Арка – собствената представа за възникналия проблем или ситуация. Всъщност това, което за нас се явява проблем, е такъв само според собствените ни представи за „правилно“ или за „възможно“, което е само лично за нас.

Напълно логично е в процеса на промяна на собствените ни убеждения да настъпи процес на преосмислянето им. С други думи настъпва преоценка на ценностите. И нормално в този процес на преоценка е настъпването на обезценяването на това, което преди това е било важно за нас. Обикновено обезценяването на ниво УМ съответства на негативно преживяване на ниво ЕМОЦИИ  и ЧУВСТВА. Това причинява усещане за загуба (губим нещо, с което сме свикнали да живеем вероятно още от детството си), както и РАЗОЧАРОВАНИЕ.  Още много са усещанията и чувствата, които не са много приятни по време на този процес и са определяни като негативни.

По време на преживяване на подобни чувства (състояния) много е важно да помните, че всичко е временно – ще настъпи ден, в който всичко вътре във вас ще се „успокои“. Ще осъзнаете, че това са нормални преживявания за всеки жив човек и са знак за това, че в душата му се случват важни неща.

Но едно нещо трябва да държите в ума си винаги като предупреждение – важното е да не се задържате задълго в подобни преживявания. Когато обезценяваме нещо от миналото си, ние автоматично ставаме прекалено взискателни и критични към себе си и не винаги забелязваме, че времето на преоценка отдавна е минало и че животът продължава. Понякога дори въпреки че положителните промени отдавна са настъпили, не успявате да ги забележите, защото все още стоите в капана на негативните преживявания от раздяла с предишните ви ценности. Това е капанът на негативните усещания.

Затова бъдете внимателни към себе си и помнете, че, ако прекратяването на обезценяването и преживяванията, свързани с това състояние, човек може да направи сам. За тази цел трябва да съхраните способността за съпреживяване с другите и усещането за радост от живота. Тогава той е пълен и продължава в различните си цветове.