Защо добрият брак е възможен само между силни хора?

Не можем да обичаме другия, ако не обичаме себе си. Не можем да бъдем източник на сила, ако не възпитаваме собствената си сила. Ето защо един добър брак може да се получи, когато хората в него са силни и независими.

Защо?

ЛЮБОВ – това е воля към развиване на собственото „АЗ“ с помощта на някой, който храни своето – или нечие друго – духовно развитие. Когато обичам, развивам собствения си „АЗ“, а когато го развивам, израствам. Колкото повече се грижа за духовното израстване на другите, толкова повече израствам аз.

Този акт обаче изисква усилия. Границите трябва да се счупят, а за това се искат сили. Когато обичаме някого, ние искаме да разширим границите си, да положим усилия, за да направим допълнителна крачка. Любовта е пълна с действия.

ЗАВИСИМОСТ И ПОТРЕБНОСТТА ОТ НЕЯ – у всички ни го има това чувство, независимо как и колко от него показваме. Колкото и да сте силни и грижовни, когато погледнете дълбоко в себе си откривате същите потребности – някой да се грижи за вас, да ви води. Но при повечето хора тези чувства и желания не са доминиращи и не определят развитието на индивидуалния има живот. Ако обаче те управляват вашия живот и диктуват съществуването ви, то у вас има не просто чувство за зависимост или потребност. Вие сте зависими.

Зависимите хора толкова се стараят да бъдат нечии любими, че не им остава сили, за да обичат. Те са като вечно гладните хора, които постоянно просят храна и никога не им е достатъчно, за да я споделят с другите. У тях никога няма усещане за удовлетвореност, а винаги има едно усещане за пустота, което не може да бъде запълнено. Те не понасят самотата. Заради тази непълнота те не се усещат като личности. Фактически те се определят и идентифицират като такива само чрез отношенията си с някой друг.

Зависимостта много прилича на любовта, доколкото е сила, която привързва хората един към друг. Но зависимостта е антилюбов. Тя взима, а не дава. Тя помага за инфантилността, а не за развитието. Тя разрушава, а не укрепва хората.

ИСТИНСКА ЛЮБОВ – за да я има нея, се работи главно с волята, а не с емоциите. Човек, който обича истински, е приложил воля, за да го направи. Този човек е взел решението и отговорността да обича, независимо от това присъства ли любовно чувство. Ако го има, по-добре. Но, ако го няма, то решимостта да обича, волята да обича остават и действат. И обратно – любовните чувства могат да бъдат неизчерпаеми, но способността да обичаш, ограничена.

Истинската любов – това не е чувство, което прелива в нас. Това е обмислено решение за обвързване.

РАБОТАТА ВЪРХУ ЛЮБОВТА ИМА РАЗЛИЧНИ ФОРМИ, А ОСНОВНАТА ОТ ТЯХ Е ВНИМАНИЕТО. Това обикновено означава проявлението на любов. Например умението да изслушвате е временен отказ от предразсъдъци и желание да почувствате отвътре света на другия човек. Да се съсредоточите върху безкрайно дългия разказ на първокласника, или да концентрирате вниманието си върху опитите на тиийнейджъра да се учи да управлява автомобил, да слушате внимателно как е минал денят на любимия, опитът да разбирате проблема на другия отвътре, старанието да сте търпеливи и внимателни – често това е скучно, неудобно и уморително, отнема сили. Но това е работа за любовта. Ако сме мързеливи, няма да го правим. Ако не сме мързеливи, любовта ще ни се случва по-добре и по-често. Ако любовта е работа, то не-любовта е мързел.

АНГАЖИРАНОСТТА Е В ОСНОВАТА НА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ. Сериозните ангажименти не гарантират успех на отношенията, но ги укрепват повече от всеки друг фактор. Именно чувството за дълг след сключването на брак позволява на партньорите да направят прехода от влюбеността към истинската любов. Както и същото чувство след раждането на дете превръща биологичните родители в психологични такива.

ДА СЕ ИЗБЯГВАТ КОНФРОНТАЦИИ, КОГАТО ТЕ СА НЕОБХОДИМИ ЗА ПОДХРАНВАНЕ НА ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ – това е същата липса на любов, както е при необмислената критика или форма на отказ на загриженост. Ако родителите обичат децата си, те трябва умерено и внимателно да ги критикуват, но и да позволяват на децата си да критикуват родителите. Да им дават възможност за възражения. По същия начин обичащите се съпрузи трябва да се противопоставят един на друг, ако искат съпружеските им отношения да ги развиват духовно.

Важна характеристика на любовта е, че тя съхранява различията в другия. Обичащият винаги вижда една съвършена различност в другия – отделна личност. Неспособността да се види и уважава тази отделна личност е причина за много душевни болести и ненужни страдания. За да се съхрани любовта, не само трябва да се уважава другостта на партньора, но и да се култивира неговата различност.

ОПИТИТЕ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ СТРАДАНИЕТО СА В ОСНОВАТА НА ВСИЧКИ ЕМОЦИОНАЛНИ БОЛЕСТИ. Ако можем да живеем, знаейки, че смъртта е наш постоянен спътник и ни следва винаги, тогава тя може да се превърне в наш „съюзник“: ужасен, но винаги готов да ни даде добър съвет. С този съветник винаги ще съумяваме да изживяваме живота в неговата пълноценност, да се възползваме от всеки момент по най-добрия начин. Но, ако не желаем да погледнем в лицето си този наш съюзник,ще се лишим от съветите му, ще се лишим от възможността да живеем и да обичаме истински.