Живот наполовина или скрита депресия

Депресията прекрасно може да се скрие. Известен е изразът: „Прекалено заетият човек няма време за депресия.“ Да, може да се опитате да избягате от депресията, но тогава настъпват необратими изменения в организма.

Разбира се, да сме заети е нещо, което повишава енергията ни. И дори лекарите съветват, ако сме тъжни,да се заемем да вършим нещо и тогава веднага ще се появят сили у нас. Има хора, които предпочитат да „излежават“ депресията си – не излизат от вкъщи. Новсички тези „стратегии“ – избягай от депресията или я излежи – само удължават очакването й. Но това означава да изживявате депресията наполовина през цялото време. Това означава, че ще живеете наполовина. Веднага щом се отпуснете за малко, депресията се появява отново.

Какви са усещанията и чувствата, зад които се крие депресията?

АГРЕСИЯ

Депресията, това е стопирана агресия. Има нещо, което постоянно не ви удовлетворява. И, за да не „убие“ някой друг, човек предпочита да насочи агресията към себе си.

ВИНА

Неудовлетвореност от живота, претенция към самия себеси – това създава тягостно състояние, в което се настанява чувството за вина. Човек започва да се чувствавиновен дори за това, което изобщо не е съпричастен. „Без вина виновен.“

ТЪГА

Това е тъга по загубеното. Неизяснени загуби и преувеличен „траур“. Изведнъж, разпознавайки себе си в това, човек започва да плаче. По близките, които е загубил, но така и не е намерил време да оплаче. По къщата, в която е живеел като дете. По нещо в самия него, което си е отишло безвъзвратно.

ПЛАЧ ОТ НИЩОТО

„Депрсията е безкраен вътрешен плач.“ Срамът пречи този плач да бъде споделен. Тогава се обръщаш към Бога, към Съдбата, към света с въпроси като „Но защо аз?“. Безполезно е. Важно е да споделите този плач с някого. Именно споделянето прави емоциите лекуващи, а не унищожителни.

„Част от мен умря, но аз съм жив.“ Тези думи са изход от постояннотопотисничество на депресията.

ТРЕВОГА ПРЕД ЖИВОТА

Събудил се от“суня на депресията“ и поел отговорност за поведението си, човек може да изпита тревога. Докато в „люлката“ на забраните е доста по-спокойно и безотговорно. Важно е обаче да не спирате тези крачки към истиския живот. Вярно е, че с всяка крачка агресията и чувството за вина ще растат. Но затова е важно да потърсите подкрепа в желанието си да „плачете за себе си“. Така ще се придвижвате напред към удовлетворяването на истинскитеси желания.

Приемайки себе си в цялост, с всичките си рани и загубим гняв, вина и болка, нужди и желанияи с отговорност към себе си и към живота си – това ще ви даде силна подкрепа, за да продължите живота си.