Децата са огледало на проблемите на родителите

За много родители е трудно да понесат промените в отношенията им с децата в процеса на израстването им.

В повечето случаи отговорността за влошаването на тези отношения е на родителите. Чували сте, че „децата са отражение на родителите“, но по-правилно е да се каже, че са отражение на техните проблеми.

И както и да се опитвате да говорите на детето ви, то ще се държи така и ще живее така, както вижда, че го правите вие.

С годините отношенията между родители и деца често се влошават – появяват се дразги за дреболии. За всеки от нас един поглед, жест или реплика, идвайки от родителите ни, имат особена стойност – могат да причинят болка, да оставят следа или да провокират гняв, който по-късно ще се превърне в потисническо чувство за вина.

Колкото по-силна и емоционална е връзката с родителите, толкова повече негативини емоции ще се появяват. В такива моменти в паметта ви нахлуват спомени за обиди от детството ви, за моментите, в които родителите ви не са ви дали нещо. Често детето фиксира вниманието си именно на това – че нещо не е получил, че с нещо е ощетен.

Често вече възрастните деца, се опитват да получат от родителите си това, което не са им дали в детството им. Така възрастните изпадат в ситуация на крайности и се люшкат от едната крайност в другата. Например дете, което е получавало само похвали и суперлативи от родителите си – „ти си най-красивият, най-умният, най-прекрасният“ – вече възрастни се сблъскват с реалността и осъзнават, че това не е така. Тогава настъпва моментът, в който възрастното вече дете започва да се озлобява срещу родителите си а те са изложени на критики и гняв от негова страна.

Но няма съвършени хора и всички ние сме характерни с недостатъците си, с проблемите си, със силните си страни, с качествата си. Всеки родител може да даде на детето си толкова, на колкото е способен. Да подари толкова любов, колкото има в душата си и да я изрази по начина, по който може.

Може да изживеете целия си живот, обвинявайки родителите си за своите проблеми. Но може да си напомняте постоянно, че всеки зрял човек сам носи отговорност за живота си, да се смирите пред този факт и да спрете да „държите сметка“ на възрастните си родители.

Не помня кой го е казал: „НЕ Е ВАЖНО КАКВО СА НАПРАВИЛИ ОТ ВАС. ВАЖНО Е КАКВО СТЕ НАПРАВИЛИ ВИЕ ТО ТОВА, КОЕТО СА НАПРАВИЛИ ОТ ВАС.“

Ако е невъзможно да промените родителите си, променете отношението и гледната си точка към тях: научете се да чувате и да слушате близките си, учете се да говорите за това, което ви вълнува, учете се да правите по-малко забележки.

С възрастта психиката губи способността си за промяна, става по-малко „гъвкава“. Затова, ако възрастният човек очевидно не е прав, няма смисъл да се опитвате да го убеждавате в противното. В същото време не се оставяйте да бъдете манипулирани, излишно контролирани. Но помнете – както се отнасяте вие към вашите родители, така един ден вашите деца ще се отнасят към вас.

И само тогава обидата и гневът в душата ви ще отстъпят място на съчувствието, ще настъпи зрелостта, а с нея ще дойде и душевното спокойствие и хармонията.