Трябва да изясним едно: самодостатъчни и самоуверени жени – това не са мъже в поли! Когато говорим за независимост, самодостатъчност, способност на жената да се грижи сама за себе си, това не означава, че върху нея се приписват мъжки качества.
Нека само за момент предположим тогава какво би очаквало жена, лишена от тези „мъжки“ качества. Представете си жена-момиче тип фея, нежна, безсилна, беззащитна…
Първо, тя вероятно не работи и разчита на мъжа си, който я издържа. За какви партньорски взаимоотношения говорим тогава в тази връзка?! Ако жената е доста по-млада от партньора си, вероятно отношенията им са тип дъщеря-баща. Когато любовният период на влюбеността между тях отмине, „таткото“ ще започне да гледа критично на „дъщеря си“ за нейното безгрижие. Тя ще иска ново палто, нова кола, ще се старае постоянно да изглежда добре… А мъжът до нея рано или късно ще започне да я възприема като постоянен дразнител, който е само източник на разходи. Нейните „нужди“ ще се превърнат в огромни разходи за него.
Децата си обичаме безкористно. Да се обича възрастна жена (както и мъж) безкористно, е трудно. Невъзможно е само да се дава, без да се получава нищо. Това са вид договорни отношения и за тях е нужен баланс. И повярвайте – сексът и храната не са достатъчни фактори, за да почувства един мъж, че е готов да даде всички блага на една жена. Освен това парите са власт. И всеки мъж, дори и най-щедрият, осъзнава, че, който държи тях, държи властта. И това не налага да се съветва с никого.
„Ако аз държа парите, аз командвам!“ – този начин на мислене е крах за всяко семейство.
Второ, у жената се появява страх: „Ако той си отиде, кой ще ме издържа?“ С напредването на възрастта вероятността да срещне умен, състоятелен, привлекателен мъж, който да я издържа, намалява. А, ако жената има и деца – вероятността стремително пада.
Но дори и да не е такъв случаят, ако жената няма свой живот, интереси и стремежи, с всяка година интересът на мъжа към нея намалява. Деца, магазини и сериали – това не са теми, с които може да бъде заинтригуван един мъж. Всеки един ден на тази жена е като предишния, а всяка новина в живота й е свързана с битовизма. Тук някой може да възрази, като каже, че жената може да има хоби. Да, жената може да има хоби! Но това хоби не е за самореализация. Тя може да се увлича от йога, рисуване, но това е шанс да разчупи еднообразието. Ако тя просто убива време, разнообразява се и търси начин да й се случва нещо различно, това не води до израстване, нито до реализация на амбициите й, не я движи напред. Това е капка в блатото.
Жена, чиито интереси се въртят около домакинството и децата, не е с меродавно за мъжа мнение. Тя е видяла малко, знае малко. Човек, който не е общувал с развити хора, не е попадал и излизал от различни кризисни ситуации – на практика няма активен жизнен опит. Жена, която не работи за своята реализация, няма опит. Работата и кариерата не са за пари. Те са за активното израстване и развитие, за изграждането на социални и професионални връзки, за създаването и развитието на различни способности и умения за комуникация, построени на отношения от различен характер. Това наричаме училището на живота!
Какво остава на нашата лирическа героиня? ДА ражда деца! Това е нелош начин да си живеете „безплатно“ за цял живот. Но децата имат способността да порастват. А по 5 и повече деца в нашата култура не е много разпространено явление. Т.е. към 45-годишна възраст жената не е посветена на отглеждане на децата. Те стават достатъчно самостоятелни, както и тя. Но тя всъщност не е самостоятелна, защото нищо не умее.
Докато децата са малки, мъжът се е посветил на отглеждането им – включително и това на майка им. Но колко привлекателна е тази алтернатива, когато тя вече е на 45 години?