Голямата любов идва след голяма грешка

Важното е това, какъв човек пробужда любов в нас.

„Може би нашите грешки създават нашата съдба“, казваше Кари Брадшоу от „Секса и града“. Може би първо трябва да се разпаднем на парчета, за да станем най-накрая цяло.

Най-лошата любов е тази, при която таим големи надежди, в която влагаме много енергия, за да разберем накрая, че всичко е било безполезно. Сърцето ни се разбива на хиляди парчета, а ние се питаме „защо нищо не се получи?“. Да, често правим грешки в любовта.

Избираме хора въз основа на поуките, които е научила душата ни. Не можем да се променим лесно и да коригираме мисленето си. Това може да се случи само тогава, когато останем насаме със себе си и съжалим истински за постъпките си. Може би това не е толкова грешка, колкото потребност да разберем по-добре кои сме ние, как обичаме, какво ни е нужно в любовта.

Факт е, че се нуждаем от голяма грешка, която ще ни доближи към Любовта на живота ни. Трябва да сме „разбити“, за да узнаем как да се „изградим“ отново. Често тази голяма грешка са отношения, които не е трябвало да започваме, връзка, в която не е трябвало да влизаме, трябвало е да си тръгнем навреме. Но не сме го направили. И не, защото това е била голямата ни любов. А, защото без нея нямаше да знаем какво е това „голяма любов“.

Ние винаги имаме избор дали да останем във връзка, в отношения,а това е постоянна борба на характер и идеали. И, колкото и да се надяваме, че „този път ще е различно“, не се получава.

Защо това е предопределено?

Нашата грешка трябва да завърши обикновено много тъжно и да донесе много болка. Целта й, е да ни разбие до последната ни частица и да провокира представата ни за любовта. Трябва да си задаваме въпроси: какво не се получи?, какво наистина е

любовта?, кой съм аз наистина? И това става не за една нощ, а докато не осъзнаем истината и не престанем да се крием от нея.

Това е именно състоянието, когато знаем, че можем да дадем на някого любовта си, но можем и да си тръгнем с високо вдигната глава и увереност, че ще намерим друг, по-достоен за същата тази любов. Защото Любовта ни чака през целия ни живот, и, когато я срещнем, няма да се питаме защо се налага да преминаваме през толкова любовни страдания.

Тази любов ще дойде тогава, когато най-накрая повярваме, че заслужаваме това, което искаме. Тогава ще бъде съвсем различно. А ние, преживели една болезнена „грешка“, ще се отнасяме по съвсем различен начин. Ще търсим мир и спокойствие, а не огън и страст. Няма да се вглеждаме във външността, а ще търсим енергията, която човекът внася в живота ни.

Бавно ще започнем да осъзнаваме, че не е важно кой е този човек, а важното е какво пробужда той в нас. Голямата Любов ни прави по-добри. Тя ни вдъхновява.

И тогава ще разберем, че най-голямата грешка в живот ни се е превърнала в наша пътеводна светлина към най-голямата Любов в живота ни.