


Веднъж привечер на прага на бедния си дом седял един селянин и се наслаждавал на
прохладата. Близо край къщата минавал път, който водел към селото. По пътя минавал
човек, който, виждайки седящия старец, си помислил: „Този човек е мързелив, той не
работи, а цял ден седи на прага на дома си.“
След малко се появил друг пътник и той си помислил: „Този човек е истински Дон Жуан.
Седи тук,за да държи под око момичетата, които минават по пътя и евентуално да ги
дразни.“
Накрая един горски, идвайки от селото и виждайки човека, си помислил: „Този човек се
труди много. Той е уморен от целодневния труд и сега се наслаждава на почивката си.“
Въщност ние не можем да знаем много за селянина, който седи на прага на къщата си.
Обратно, можем да кажем доста за пътниците:първият е лентяй, вторият е женкар, а третият
– трудолюбив човек.
Всичко, което казвате, говори за вас самите: особено, когато говорите за някой друг.
Проекцията е защитен механизъм, при който човек приписва на външния свят качества,
които принадлежат на собствения му вътрешен свят.