Брак по сметка: любов или бизнес?

Какво са по същността си отношенията между мъжа и жената?

Някои ще кажат, че това е любов и страст, други – че е партньорство, а трети – задължения и отговорности. Според мен първите два варианта са далеч от същността на отношенията, дори обратно – пораждат въпроси: какво е страст, какво е любов… Последните две дефиниции насочват мислите ни в правилната посока обаче.

Какво например са отношенията на партньорство?

Най-добрият пример за това е семейството. При продължителни отношения хората се превръщат в семейство. Много хора днес бягат от тази дума, боят се да поемат отговорност и да сключат брак. Но не става дума за това… Можем да се самозалъгваме дълго време, да наричаме отношенията си „свободни“, но същността им няма да се промени.

Защо има семейство?

Трактовката на този термин е различна в различните култури, общества. В юридически смисъл семейство е малка общност, базирана на брака, чийто членове са свързани с общ живот и взаимна отговорност. Това определение обаче съответства за отношения, базирани на партньорството – общ бит, отговорност, взаимни права и задължения.

Но партньорството по същността си е бизнес, а бизнесът е дейност, целяща да получава редовни печалби. Думата „редовни“ тук е ключова.

Но как това се реализира в семейство, построено върху бизнес схема?

Партньорите се договарят: аз ще правя Х, а ти Y. Аз съм млада и красива, а ти си богат и щедър. Фактически това е брак по сметка. Докато сте млади и красиви, давате, но желаете и да получавате нещо в замяна на това. Това може да се окаже подходящ подход за създаване на семейство. И докато партньорството е успешно, всъщност се получава едно истинско семейство на основата на разумно партньорство.

Но животът е променлив и може да се случи всичко: единият от партньорите губи работата си или се разболява и в резултат не може да изпълнява част от задълженията си.

Какво се случва тогава? Очевидно се нарушава балансът „ти на мен – аз на теб“. Единият от партньорите губи или не получава договореното и започва пропорционално да намалява участието си в партньорството. Т.е. в този случай не може да става дума за никакво усилие за подкрепа на семейството.

По този модел семейството съществува само тогава, когато и на двамата партньори всичко им е наред и могат да изпълняват задълженията си. Всяка криза е потенциална възможност за край на отношенията си. Ако схемата е „аз на теб почти всичко – ти на мен почти нищо“ – бизнесът няма да работи.

Ако схемата „аз съм млада и красива, а ти богат и щедър“ не се промени в „аз се грижа за дома и готвя прекрасно, а ти се грижиш за мен и за децата ми“, то бизнесът също няма да потръгне. Жената не трябва да забравя, че красотата не е всичко, а след брака все пак трябва да носи освен копринен халат, също и престилка за готвене. В противен случай единият партньор ще е на печалба, а другият – на загуба. Но така партньорството не може да продължава дълго.

По принцип, отношенията по бизнес схема не са особено дългосрочни. Жената може да загуби красотата си, а мъжът – бизнеса си.

Отношенията трябва да се развиват постоянно и да се подхранват. А отношенията , основаващи се на бизнес партньорство, се развиват експоционално – колкото по-дълга и по-дълбока е връзката, толкова по-големи са задълженията и отговорностите и толкова по-големи са исканията, а по-малко е удовлетворението. Ако не се махнете от тези деструктивни отношения, няма да намерите в себе си желание за безкористни действия в името на благополучието на партньора си. Финалът на подобни отношения винаги е един- разпадане на връзката.