Болестта е начин да се справим с това, което изисква решение

Болестта е вид изключване на човек. Принципът на зараждане на самата болест може да се проследи в семейната му система.

Основен закон гласи: всеки е в системата има равно право на принадлежност. Ако на един от членовете е отказано право на принадлежност (по морални причини например), последствията от това са едни и същи.

Друг основен закон казва, че, ако на някой от членовете на семейството е отказано равното право на принадлежност, то редът ще се възстанови по пътя на заместването на този член в семейството: младият заменя старият с цел компенсация. Младият страда по същия начин като стария и става като него. Така системата отново се сблъсква с доброто и злото.

Трети основен закон гласи, че тези, които са от по-рано в системата, са с предимство от тези, които са дошли след тях. Ако този ред се наруши (негови стражи са семейната съвест и семейната душа), младите стават жертва на това нарушаване с цел да го компенсират. Ако предимството на старите не е нарушено, младите са освободени от повторението.

Поредността на душата оказва влияние на живота на човека, на неговата съдба. Поредността на душата на човек влияе на неговото тяло. Появата на болестта също зависи от тази поредност. Тази поредност е важна за възстановяването на здравето не само на тялото, но и на духа и на душата.

Какви са тези изключвания? Когато някой в семейството е изключен, той е изгубен за семейната система. Изключените са осъдени, отхвърлени… Възможно е това изключване да е станало поколения назад. Възможно е този член отдавна да е починал. Възможно е този член да е отдаден за осиновяване. Възможно е останалите да са забравили за него. Всички тези и подобни изключвания оказват влияние върху съдбата на човек. И родовото поле по силата на закона изисква възстановяване на йерархията, на принадлежността. Всеки трябва да бъде на мястото си.

Болести, зависимости, странно поведение, трудности в живота – всички те показват на семейството, че някой някога е бил изключен. Че някога то е било или все още е разделено. Това може да се е случило в системата няколко поколения назад и не се променя само с желание.

Какво се случва в семейната система, ако някой почине преждевременно? Ранната смърт предизвиква тъга и желание да се слеем с умрелия в желанието си да го върнем. И често един член от системата (обикновено по-млад)поема върху себе си тази тежест – реюниън с починалия. Но как може да се съединим с умрелия? Само ако ние самите умрем. По този начин децата чрез болестите, нещастните случаи и самоубийствата поемат върху себе си ролята да се съединят с починал преждевременно член на системата. Дори възрастен той не може да осъзнае, че притежава този стремеж към смъртта. Когато по време на терапия този товар бива осъзнат, се вижда как човек въздъхва от облекчение и едва ли не може да види тежестта, която е носил до момента в живота си.

Именно неразривната връзка със семейството, дълбоката любов към вътрешното дете пуска този саморазрушителен механизъм. Понякога, ако има починал брат или сестра в семейството, поемаме подсъзнателно вината, че ние продължаваме да живеем. Тогава често може да бъдат развити желания за последване на умрелите, за да се спре с тази „несправедливост“.

Болестта играе огромна роля в семейната система. Болестта е компенсация. Затова преди да си поставим за цел да се избавим от симптомите или заболяването, необходимо е да узнаем и да приемем какво се крие зад нея. В противен случай ще срещаме силно съпротивление по пътя на излекуването.

Болестта не е по силите на човека, колкото и да ни е трудно да се съгласим с това. Тя е свързана с житейската сила, със семейната система, с ценностната система, убежденията и възгледите на човек – преобръща живота му. Но често той отказва да види какво му казва и какво му носи болестта като знание. Това не е просто отказ. Зад тежка болест често се крие желанието на човек да си отиде от този свят. Понякога се случва пък смъртоносна болест да се обърне в ремисия – това обаче оставя дълбоки промени в човека.

Болестта е компенсация в семейната система. Тя е начин да се справим с това, което трябва да решим.

Болестта е събитие в живота на човек, за което понякога дори му е трудно да говори, но тя го преобръща. Често той се опитва да забрави за него. Но тук е парадоксът: без да имат никаква информация, потомците изживяват същите чувства, усещания и преживявания, каквито са имали и техните предци. Често, без да имат представа какво се е случило, със съдбата си те компенсират това, което е било изключено от семейната система. Забравената или потисната тема продължава да живее в тяхната душа, тяло и психика.

Болестта на тялото и психиката е резултат от процесите, случващи се в семейната система и обхващащи няколко поколения назад. Може ли човек да излезе от тази мрежа? Има ли той вътрешна неосъзната готовност да се измъкне от този плен на неговата родова връзка?

Болестта свързва болния потомък с низвергнатия му прародител, с тежката тема. Какво се случва в семейството? Какъв опит на предците търси съгласие? Отговори на тези въпроси често намираме в семейните констелации. В процеса на работата семейните преплитания се разплитат, душите се подреждат, а човек изпитва облекчение и чувство на пълноценност, неговите жизнени сили и енергия се връщат. При него се появява стремеж към излекуване на болестта и желание да живее своя живот.